Винс Флин - Мръсни афери

Рап не знаеше какво да отговори и реши да спечели време:

— С Айрини ще поговорим за това… ще изясним някои правила по въпроса — в какво мога и в какво не мога да се забърквам.

Анна отпи от виното.

— Знам, че не ти е лесно, скъпи, но ти си се жертвал достатъчно. Време е друг да те смени. Баща ми беше ченге трийсет години. Но не прекарваше цялото си време в ритане на врати и стрелба по лошите.

Може би беше права, но това не означаваше непременно, че трябва да е съгласен с нея. Ако действията във Филипините му бяха доказали нещо, то беше, че още не е готов да се откаже. Трябваше да измисли някакъв начин да уреди положението, преди да се е появила нова подобна задача. Или пак щеше да сбърка.

Анна се канеше да каже още нещо, когато иззвъня телефонът. Рап отиде до апарата и погледна екранчето. Обаждаха се от Ленгли.

— Рап на телефона… Господи, не говориш сериозно! Добре, идвам веднага. — И затвори.

— Какво има? — загрижено попита Анна.

— Някой току-що е застрелял палестинския представител в ООН.

Последният влак за Вашингтон тръгна от Пенсилвания Стейшън в 10.05 часа вечерта и пристигна на Юниън Стейшън в 1.20 през нощта. Дейвид си беше купил билет с пари в брой рано през деня, след което беше пристъпил към подготовката на кулминационните събития. Сега, когато палестинският представител беше мъртъв, той беше готов да мине на следващия етап от плана си. Съжаляваше, че му се е наложило да убие двамата бодигардове, но нямаше как да постъпи.

След като излезе от Арсенала, се върна в хотел „Шератон“ на Седмо Авеню, само на няколко пресечки южно от Парк Авеню. Беше избрал този хотел заради близостта му до зоната на действие. В района винаги имаше най-много туристи. При толкова гости от цяла Америка и от целия свят не му струваше нищо да дойде и да си тръгне незабелязано.

Щом се качи в стаята си, Дейвид изчисти за последно пушката от отпечатъци, макар че изобщо не се беше докосвал до нея с голи ръце. Всяка от частите на оръжието беше сложена в отделен голям плик за боклук, увита добре и опакована в неговия куфар на колелца. Стаята беше резервирана чрез кредитна карта и сметката за престоя му щеше да бъде платена автоматично. Беше си избрал няколко големи контейнера за смет до един строеж на Петдесет и втора улица и сега се насочи натам.

Когато доближи първия контейнер, най-напред се огледа за случайни минувачи, после небрежно отвори куфара и хвърли два от пликовете. Миг по-късно беше застанал до втория контейнер, в който тупнаха останалите два плика.

Продължи по пътя си. На Девето Авеню взе такси. Остави куфара в багажника и се настани на седалката отзад. Шофьорът го попита накъде отива и видимо беше разочарован, когато пътникът, вместо да посочи някое от летищата, отвърна: „Пенсилвания Стейшън.“ Дейвид се приготви за краткото пътуване. По-лесната част приключи. Сега трябваше да отиде във Вашингтон и да изпълни най-трудния етап от плана.

Мич Рап беше виждал и преди президента ядосан, но тази сутрин той направо не беше на себе си от гняв. Майкъл Хейк, неговият съветник по националната сигурност, му беше съобщил скандалната новина. Хейс поиска всички да се съберат точно в седем сутринта в Белия дом. Кенеди доведе със себе си Рап и директора на ЦБТ Джейк Търбс. Тя изрично ги предупреди, че трябва да не се обаждат много-много в началото на срещата, когато ще присъства целият апарат на президента. Информацията, събрана от ЦБТ, щеше да бъде обсъждана по-късно от по-малобройна група.

Около голямата маса в конферентната зала бяха поставени кафяви кожени столове. Столът на президента беше с по-висока облегалка и беше сложен в средата, за да бъде той в центъра на вниманието. Кръвопролитието в Близкия изток не беше приемлив акт, ала не бе чак толкова изненадващо събитие. За разлика от убийството на чуждестранен представител с дипломатически ранг в Ню Йорк заедно с двамата му бодигардове.

Президентът Хейс изслуша директора на ФБР Роуч, който представи фактите по убийството на посланика. Когато Роуч свърши, президентът потропа с химикалката по кожения си бележник и разочаровано попита:

— Само това ли ни е известно?

— Засега да, сър.

— Същото научих и сутринта, като прочетох „Вашингтон Поуст“. — Хейс погледна към шефа на Роуч, главния прокурор Ричард Лойд. — Дик, искам този случай да бъде разрешен, и то бързо. Не ме интересува какво ще струва. Открийте кой го е извършил и го изправете пред съда.