Винс Флин - Мръсни афери

— Прикрий се, глупак такъв! По нас стреля снайперист!

Рап изтича покрай трупа на Моро и му хвърли бърз поглед, за да е сигурен, че мисията е приключила. Доказателството беше потресаващо. Цялата тилна част на генералската глава липсваше. Мич продължи да тича покрай палатките. Не чувстваше нищо друго освен удовлетворение. Моро беше предал страната си, военния си мундир и най-близкия съюзник на страната си. Беше пролял американска кръв, за да задоволи собствения си егоизъм. Сега обаче лежеше в локва кръв. Сам си беше избрал измамно лесната пътека.

Дейвид беше мислил много за този момент, докато го караха из Западния бряг. Обърна се леко настрани в кожената седалка на колата. Така можеше по-лесно да извади ножа, скрит в подметката на дясната му обувка.

— Къде е Хасан? — настоя Атва.

Дейвид се намръщи.

— Искам да знаеш, че не съм го желал аз. Той ме провокира. Аз само реагирах и отвърнах. Не му стигна акълът да разбере, че не може да ми посяга.

— Попитах те къде е той! — рязко повтори Атва.

Пръстите на Дейвид напипаха часовника на китката му.

— Последния път, когато го видях, лежеше на земята в безсъзнание. Но не беше сериозно ударен.

— Как? Защо?

— Аз го направих. — Дейвид започна да натиска бутоните на часовника в уговорената последователност. Когато натисна и последния, затвори очи и наведе глава, сякаш се срамуваше от постъпката си.

Експлозията свари Атва неподготвен.

Докато към бронираните стъкла на мерцедеса се носеха стотици осколки, Дейвид бръкна с палец в подметката и отвори тайното скривалище. Умело извади малко сгъваемо острие. Преди Атва да разбере какво става, Дейвид го притисна към страничната стена на колата. Острият като бръснач нож с дълго осем сантиметра острие преряза вратната вена на жертвата. От раната рукна кръв и опръска лицето на Дейвид. Атва се хвана за гърлото, за да спре кръвта, шуртяща от дясната страна, но в същото време Дейвид замахна и сряза вената от другата страна на врата.

Оттам бликна нов фонтан кръв и оплиска стъклото.

Главният директор на МОСАД скочи от стола си. Наведе се над бюрото и трескаво впери поглед в големия екран. Притвори очи и се опита да разгадае кои са двамата мъже, току-що излезли от къщата. Можеше да се закълне, че единият е Джабрил Хатаби, другият също му беше познат отнякъде. Но преди да ги е разпознал, двамата се скриха от погледа му на задната седалка на паркирана близо до къщата кола. Фридман, намръщен и напрегнат, се обърна към генерала от лявата си страна и кресна:

— Стреляйте по тази кола!

После отново насочи вниманието си към паркираната кола. Докато се чудеше дали автомобилът ще потегли, или не, го заслепи ярък блясък.

Директорът на МОСАД веднага разбра какво се е случило. В залата се възцари суматоха, всички заговориха едновременно.

Фридман отново се обърна към генерала:

— Дайте на „Апачи“-те зелена светлина.

— Ами колата?

На екрана не се виждаше нищо друго освен кълбо пламъци и прах. Сигурен беше, че единият от влезлите в колата е бил Джабрил Хатаби. Досещаше се кой е бил и вторият.

— Унищожете колата — отвърна без колебание Фридман.

Аналитикът от другата му страна се изправи и се намеси:

— Ами агентът ни? Убеден съм, че е в колата.

— Чухте заповедта ми — пренебрегна думите му Фридман.

Бен Фридман нямаше да се съсипе от мъка по загиналия Джабрил Хатаби.

Дейвид изскочи от мерцедеса и се озова сред облак прах. От прашинките бетон и кордит му залютя на очите и той ги затвори. Трудно беше и да се диша. Той вдигна тениската си пред носа и устата си.

След като си пое въздух, той отново се пъхна в колата, извади оттам трупа на Атва и го измъкна на улицата. Дейвид не виждаше почти нищо, на няколко пъти едва не се препъна. Отляво се забелязваха няколко големи огнища на пожара. Преди минути там се намираше къщата. Стъпи върху нещо меко. Огледа го отблизо и разбра, че това е един от пазачите, които стояха пред вратата.

Остави Атва до пазача и тръгна по улицата. Според сделката му с Фридман Дейвид трябваше да чака пристигането на Израелските сили за отбрана и да се остави да го арестуват. Запита се колко ли време ще им отнеме да се доберат дотук през блокадите. Тогава чу ужасен звук, подобен на писък, и инстинктивно се хвърли на земята.

Хеликоптерът на филипинската армия се приближи към Амфибийната група в готовност от запад. По средата на морската формация се намираше застрашителният десантен вертолетоносач „Бело Ууд“. Рап с нетърпение чакаше машината да кацне. Денят беше започнал с неприятности, но накрая всичко се оправи. И точно когато всичко си тръгна по плана, го сюрпризираха. Малко повече от час след като генерал Моро беше ликвидиран, се обади Коулман и докладва нещо много интересно. Първоначално реагира на новината за семейство Андерсън като на манна небесна, но после съзря проблема.