Винс Флин - Мръсни афери

Хеликоптерите „Апачи“ надминават аналозите си не по огнева мощ. Съществуват конкурентни модели, които разполагат с двойно по-голяма огнева мощ. „Апачи Лонгбоу“ се отличава със своята прецизност, стабилност и маневреност. Това е щурмова машина за действия при всякакви климатични условия, проектирана да поразява най-разнообразни цели.

„Апачи“ са замислени като унищожители на танкове, но проектът се оказва толкова успешен, че задачите на машината биват разширени. В началото на войната в Персийския залив през 1991 г. именно „Апачи“-те дадоха първите изстрели. Водени от хеликоптери „Пейв Лоу“, те се промъкнаха на територията на Ирак на малка височина, което не позволи на вражеските радари да ги засекат. С помощта на антирадарни ракети „Сайдарм“ хеликоптерите пробиха огромна дупка в иракската система за противовъздушна отбрана. През тази дупка влетяха стотици изтребители и бомбардировачи на силите на коалицията. За броени часове буквално цялата иракска ПВО беше извадена от строя.

И това се беше случило преди повече от десет години. Оттогава „Апачи“-те бяха напълно модернизирани. Бяха им монтирани радари за контрол на огъня „Лонгбоу“, усъвършенствани навигационни системи, ракети „въздух-въздух“, управляеми ракети „стреляй и забрави“. Устойчивостта и здравината на машината в бойни условия беше подобрена благодарение на модернизираните двигатели и авионика.

Винтокрилият оръжеен комплекс не беше проектиран за унищожаване на сгради и лековъоръжени мъже, но пилотите нямаха намерение да оспорват решенията на шефовете си от Тел Авив. Щом искаха да размажат с чук муха, то си беше тяхна работа. Пилотите и помощник-пилотите стрелци чакаха да им дадат заповеди и непрекъснато наблюдаваха приборите на таблата.

Пилотите оглеждаха местността с помощта на сензорите за нощно виждане и контролираха функциите на винтокрилите машини, докато помощник-стрелците гледаха през мерниците на системите за следене на целите. Разузнавателният самолет, летящ над града на височина четири хиляди и петстотин метра, непрекъснато изпращаше информация в бордовите им компютри за контрол на огъня. Многобройните цели бяха облъчвани с лазери. Оставаше им единствено да заредят ракетите и да ги изстрелят.

„Зелената светлина“ им беше дадена по кодиран комуникационен канал. Двата турбинови двигателя „Дженерал Илектрик“ на всеки от хеликоптерите едновременно увеличиха мощността си и машините започнаха да се издигат. Прелетяха над планинския хребет, предпазливо приближавайки Хеброн със скорост петнайсет възела. С всяка следваща секунда компютрите за следене на целите неуморно изчисляваха нови варианти за поразяване на всеки от обектите. За по-малко от минута Хеброн щеше да потъне в пламъци.

Пръстите му тъкмо бяха докоснали студената стомана на беретата, когато завибрира спътниковият телефон. Рап трепна и това не остана незабелязано за острото око на генерала.

За да замаскира напрежението си, Рап се усмихна:

— Така и не можах да свикна с тия проклети вибриращи телефони! — Той извади апарата от калъфа на колана си. — Извинете ме, генерале, но трябва да се обадя. Чаках това позвъняване.

Моро също се усмихна престорено и кимна.

Сега вече наблюдаваше всяко движение на Рап с повишен интерес.

— Ало — заговори в слушалката Рап. После човекът от отсрещната страна на линията му каза нещо. — Да, сделката ще стане. Съгласи се да ни сътрудничи… Ще ни струва малко повече обаче, но генералът ме увери, че ще изпълни искането ни. — Рап се усмихна и кимна на генерала. — Да… добре… топката е във вашето поле сега. Ще ви съобщя останалите подробности, когато се върна… Да, добре… Ясно, чао. — Той остави настрана телефона и се обърна отново към събеседника си: — Те са много доволни, генерале. Не им харесва, че вдигате цената, но ако удържите на обещанията си, ще го преглътнат.

— Добре. — Моро се поотпусна.

— А сега — Рап се изправи — ме извинете, трябва да се връщам в Манила и да свърша една друга работа. Ако имате нужда от помощ при изпълнението на споменатите вече задачи, не се стеснявайте да я поискате.

Моро също стана и протегна ръка.

— Не се тревожете, господин Рап, хората ми са едни от най-добрите в света. — Той уверено се усмихна и стисна ръката му.

Рап също се усмихна и се престори, че не забеляза как Моро стисна дланта му малко по-силно от обичайното. Понечи да се дръпне, но Моро не го пусна.