Винс Флин - Мръсни афери

Кълбъртсън се премести на ръба на канапето.

— Но няма доказателства, че Израел има пръст в смъртта на представителя. Всъщност дори е смешно да се твърди подобно нещо.

Хейс се обърна към Кенеди. Сега беше време останалите от екипа да узнаят тайната.

— Айрини?

Кенеди затвори папката и вдигна глава. Президентът много ясно й беше наредил какво да каже или по-точно — какво да не казва. Не трябваше изобщо да споменава за мистериозния мъж, с когото се е срещал принц Омар. Англичаните имаха доста обширно досие за брата на престолонаследника. Макар и да бяха убедени, че е прагматичен и разумен бизнесмен или поне се е обградил с умни хора, от Лондон също така подозираха, че принц Омар като нищо може да е замесен в нещо толкова объркано като убийството на дипломат в ООН. Затова засега Кенеди щеше да се придържа само към твърдо установените факти.

Почти шепнешком тя започна:

— В Хеброн не е имало никаква бомбена фабрика.

Държавният секретар Бърг се втренчи в нея.

— Израелците признаха ли го?

— Не. В действителност те продължават да се придържат към първоначалната си версия.

— Тогава откъде знаем, че не е имало фабрика? — попита мнително Кълбъртсън.

— Разполагаме със спътникови снимки от атаката. Не е имало никакви вторични експлозии.

— Тогава какво е причинило големите разрушения? — попита Бърг.

— Шестнайсет ракети „Хелфайър“, изстреляни от хеликоптери „Апачи“.

— Произведени в Америка ракети „Хелфайър“ — добави президентът. — Изстреляни от произведени в Америка хеликоптери „Апачи“.

Бърг първа схвана.

— Значи затова са нахлули в Хеброн снощи. Искали са да заличат следите.

— Или, като познавам Бен Фридман — отвърна Кенеди, — сигурно ще оставят фалшиви улики, за да изглежда, че са казали истината, а палестинците са излъгали.

— Или — намеси се Кълбъртсън — просто са влезли в Хеброн, за да се разправят с Бригадите на мъчениците.

— Сигурна съм, че е по малко и от двете — съгласи се Кенеди, — но в момента съм по-склонна да вярвам, че ликвидирането на терористите е претекст за първото.

— На практика — обади се президентът — се оказва, че имаме съюзник, който не е честен с нас.

— Какво казва Фридман за убийството на посланика? — попита Бърг.

Кенеди стрелна с очи държавния секретар.

Бърг много добре знаеше за официалното опровержение на Израел за каквото и да било участие в убийството на посланик Али. Въпросът й показваше, че според нея МОСАД води собствена външна политика, брутална и кървава.

— Главният директор отрича каквато и да е намеса.

Кълбъртсън направи гримаса.

— Само защото са излъгали за бомбената фабрика, не означава, че са убили и палестинския посланик.

— Не съм много сигурен — вметна Хейс. — Най-малкото това доказва, че не можем да им вярваме.

— Нали не мислите, че са извършили нещо толкова скандално? — обърна се заядливо Кълбъртсън към Айрини.

— Не виждам каква би била ползата им от подобен акт… поне не и на американска земя. Но отново повтарям, че не разполагам с всички факти. Знам само, че може да става въпрос за широкомащабна израелска офанзива, за да бъде прочистен Западният бряг веднъж завинаги.

— Но защо ще убиват посланика? — попита Бърг. — Единственото, което постигнаха, е, че настроиха Обединените нации срещу себе си.

До настоящия момент, поради няколко причини, Кенеди се въздържаше да направи този коментар. Най-напред, тя не искаше да повярва във факта, че Израел е толкова безразсъден. Но обтегнатите й взаимоотношения с Фридман, както и пагубното отражение на появата на атентаторите — самоубийци, върху израелската душевност все повече я навеждаха на мисълта, че те наистина са способни на такъв брутален ход.

— Съществува мнение — Кенеди гледаше да подбира внимателно думите си, — че Израел вече не го е грижа какво мислят в ООН.

— Че как така? — подскочи президентът; не беше запознат с тази гледна точка.

— Естествено, в Израел има кръгове, които смятат, че страната им трябва да се ангажира твърдо, за да има траен мир. В същото време обаче расте броят и на тези, според които всеки път когато Израел повери сигурността и проблемите си в ръцете на друга държава или организация, се опарва.

Държавният секретар се съгласи:

— Те смятат, че ООН най-малкото не проявяват никакво съчувствие към тях и са настроени антисемитски.

— И чрез убийството на палестинския посланик в Ню Йорк те изпращат послание на ООН какво мислят за тях. В същото време посланието към палестинците е, че ако искат, могат да не им отстъпват по жестокост — продължи Айрини.