Винс Флин - Мръсни афери

Азис плесна с ръце и се поизправи.

— Насилието все някога трябва да спре.

— И аз мисля като вас — възкликна президентът. — Но съгласете се, че Израел беше провокиран.

— Онази нощ, когато бомбардираха квартала и убиха стотици… — Азис поклати глава — никой не ги беше провокирал. — Посланикът сведе очи. Възцари се неловка тишина. — Получихме разузнавателна информация, че не е имало никаква фабрика за бомби, както твърди Израел. — Той премести погледа си от Кълбъртсън към Кенеди: — Директор Кенеди, ще потвърдите ли, или ще отречете това твърдение?

Айрини не желаеше да лъже:

— Чухме какво казват палестинците, но до този момент не сме получили потвърждение на тяхната версия.

— Ами убийството на палестинския представител в ООН?

Айрини много искаше да разкаже на Азис, че главен заподозрян за покушението е принц Омар, но щеше да е неразумно. Освен това още не разполагаха с достатъчно доказателства. Тази сутрин бяха обсъдили с Рап вероятността Фридман да е изпратил някой от агентите си при Омар и да го е компрометирал. Фридман беше изградил цялата си кариера върху сложни операции, които в началото изглеждаха по един начин, но после се оказваше, че замисълът е съвсем друг. Ако Омар беше избран за жертвено агне за израелска операция, в ЦРУ щяха да научат съвсем скоро.

Все пак Азис й беше задал въпрос и тя отвърна:

— Нямаме никаква представа кой е убил посланик Али, но работим по всички улики.

— Включително и по версията, че може да е дело на израелците?

— Включително и по нея.

Президентът се изкашля:

— Абдул, ценя много приятелството ни. В последно време постигнахме огромен напредък и трябва да продължим да се движим в правилната посока.

— И коя е тази посока, господин президент?

Хейс изпита моментно объркване.

— Мир и благоденствие. Трябва да продължим да отваряме пазарите си един за друг и да работим за трайно и продължително партньорство.

— А палестинската криза?

— Мисля, че досега винаги ясно съм се изразявал — администрацията подкрепя идеята за палестинска държава.

Министър Бърг побърза да добави:

— Като в замяна Израел бъде признат от всички арабски държави и сигурността му бъде гарантирана.

Хейс кимна енергично.

— Добре, тогава значи можем да разчитаме на вашия глас за френската резолюция.

И муха да бръмнеше, щеше да се чуе.

— Винаги ли трябва да угаждате на Израел? — произнесе тихо посланикът.

— Господин посланик — обърна се към него Бърг възможно най-любезно. — Вие най-добре знаете колко сложна е ситуацията.

— Да, знам и за нещастие ще става още по-сложна. — Азис се обърна към Хейс: — Моето правителство настоява да гласувате в подкрепа на френската резолюция за палестинска държава, като жест към нашето приятелство.

Хейс преглътна тежко и поклати глава.

— Абдул, необходимо ми е време.

— За какво, господин президент? За да убедите французите да оттеглят резолюцията ли? Трябва да се спре кръвопролитието, господин президент. Незабавно. Дошло е време да покажете, че Америка е обективна. Президент Хейс, арабските народи искат от вас да оттеглите подкрепата си за Израел, тъй като той не е прав.

Бърг се опита да привлече огъня върху себе си:

— Уверявам ви, господин посланик, че американците също искат мир в Близкия изток, но не желае да го притискат.

— Госпожо държавен секретар, аз ви уверявам на свой ред, че арабските народи искат палестинска държава и че са уморени от чакане. — Азис отново се обърна към Хейс и с искрено съжаление каза: — Господин президент, не ми е приятно да ви го съобщавам, но ми поръчаха да ви предам, че ако американците наложат вето върху френската резолюция днес, последиците ще бъдат драстични.

— Като например? — стресна се Хейс.

Азис си пое дълбоко дъх и изрече:

— Престолонаследникът ще спре незабавно всички доставки на петрол за Америка. Другите страни от Персийския залив, членки на ОПЕК, ни увериха, че ще сторят същото.

Думите на саудитския посланик отекнаха в главите на президентските съветници като гръмотевици. Никой не изрече и дума. Нямаше какво повече да кажат на Азис. Президентът беше направил всичко по силите си, за да измоли още време от Рияд, но посланикът беше категоричен. Беше време за смели ходове. Дори и да изчакаха още седмица, най-много месец, нямаше да постигнат нищо.

Валъри Джоунс последва арабския дипломат в коридора. Подтичваше след него и с раболепен тон го молеше да размисли.