Винс Флин - Мръсни афери

Доран влезе в посолството. Посланик Ейтан нервно си поглеждаше часовника. Офицерът от Шин Бет кимна неохотно и вдигна радиостанцията. Предупреди екипа, че посланикът ще излиза, а малко по-късно го придружи до задната седалка на черния кадилак.

Избраният маршрут минаваше по заобиколни улици. Предната и задната кола на охраната бяха по местата си. Тежката лимузина бавно се насочи към портата. От мястото си Доран виждаше как настроението сред демонстрантите се нажежава. Устоя на изкушението да грабне своя „Узи“ и да изпрати откос олово към тях. „Те са само обикновени демонстранти“, напомни си. Повика по радиостанцията екипа и им заръча да запазят спокойствие.

Вратите започнаха бавно да се разтварят и групата веднага се втурна насам. Четиримата полицаи, които трябваше да спрат протестиращите, буквално се изгубиха в морето от хора. Заповедите на Доран бяха ясни най-вече в едно — ако някой демонстрант беше достатъчно глупав, че да се опита да влезе, незабавно да бъде повален на земята. Тъй като многократно се бяха убеждавали лично в ефикасността на хората на Доран, протестиращите спряха пред портата. Водещата кола си проби път през тълпата, а по създадения проход плътно го последва лимузината.

Демонстрантите започнаха да се държат като побеснели шимпанзета срещу джипа на ловци. Те заудряха с плакатите лимузината, драскаха боята с ключове. Изведнъж сред тълпата се появи предмет, който накара Доран да замръзне на място. За съжаление в момента не можеше да стори нищо, освен безпомощно да наблюдава сцената. Стандартните процедури за сигурност забраняваха при такава ситуация да се отварят вратите на колата. Металният цилиндър беше хвърлен и яркооранжева боя заля предното стъкло на лимузината. Колоната обаче продължи да се движи.

Доран изруга наум и нареди на хората си по радиостанцията да направят всичко възможно виновникът да бъде арестуван. Този път щеше да заведе дело срещу идиота и щеше да се погрижи той да получи най-тежкото възможно наказание за подобно провинение, предвидено от американските закони.

Посланикът щеше да поиска да спрат и да почистят боята. Не можеше така да се появи в Белия дом. Доран обаче щеше да откаже. По-късно щяха да се погрижат за колата.

Интеркомът иззвъня и Доран вдигна слушалката.

— Да… Не. — Посланикът беше свикнал да се налага. — Господин Ейтан, няма да спираме и точка по въпроса.

Шефът на охраната затвори и въздъхна. Хич не му се искаше да влиза в препирни, когато се върне в посолството. За себе си знаеше, че е прав. Работата му беше да се занимава със сигурността, а на посланика — да се занимава с дипломация.

Президентът стана и всички го последваха. Прекоси Овалния кабинет и топло приветства саудитския посланик.

— Господин посланик, радвам се, че сте тук — каза Хейс.

Кенеди веднага забеляза, че усмивката на саудитеца е престорена.

Каквото и да му бяха заръчали да каже, на него явно не му беше много приятно да го стори. Посланикът се ръкува с останалите. Днес от чара му нямаше и следа. Избягваше да гледа в очите държавния секретар Бърг и министъра на отбраната Кълбъртсън. Малко по-сърдечно се държа с Валъри Джоунс и Майкъл Хейк, но удостои генерал Флъд и Кенеди само с кимване.

Когато президентът и посланикът седнаха пред камината, останалите се настаниха на канапетата. Всеки чакаше друг да заговори пръв.

Валъри Джоунс наруши неловкото мълчание:

— Господин посланик, искаме да ви уверим, че за нас убийството на палестинския представител е много сериозен инцидент.

Саудитският дипломат изгледа Джоунс изпод вежди.

— А какво предприемате по повод последното нападение срещу гражданското население в Хеброн?

Джоунс веднага се оттегли от сцената. На така зададен въпрос можеха да отговорят само президентът или държавният секретар.

Министър Беатрис Бърг се обади:

— Господин посланик, станалото в Хеброн никак не ни радва и ние упражняваме натиск върху израелците.

— Госпожо държавен секретар — скептично заговори дипломатът, — вие или подценявате влиянието си над съюзниците си, или още не сте упражнили необходимия натиск.

— Повярвайте ми, господин посланик, натискът ни върху Израел е огромен.

— Тогава мога ли да ви попитам защо Хеброн все още е окупиран?

Преди Бърг да отговори, се намеси Кълбъртсън:

— Защото трима атентатори самоубийци отнеха вчера живота на трийсет и един израелци, като с тях общият брой на жертвите през последните дванайсет месеца възлезе на сто седемдесет и осем загинали и над петстотин ранени.