Петър Бобев - Тайната книга

После изведнъж реши:

— Ще пратя другиго вместо мен. Не по-малко достоен. Извикай братята!

Жак Баптист отвори вратата и двамата богомили влязоха.

— Сине! — обърна се дедецът към Слав. — Дойде време да докажеш усърдието си. Вместо мен ти ще заминеш за фръзката земя.

— Що ще правя там, учителю?

— Тайната книга ще им отнесеш. Ще им я разтълкуваш. Да разсееш заблудите и разкола.

Слав Граматик наведе поглед.

— Ще имам ли крепкост и умение да го сторя, учителю?

— Ти ги имаш. И знания, и воля. И още нещо. Това, що ти пречи тук, у нас, в мирното време. Воинска доблест имаш, синко, що е нужна в размирието, сред опасностите. С тебе ще бъда по-спокоен за Тайната книга, отколкото ако аз я носех.

— С голяма чест ме удостояваш, отче. А има по-достойни.

— Аз те пращам на подвиг, чедо. На смъртна опасност. Не на сватбена благословия. Може би на мъченическа смърт. Сигурен съм, че ти по-напред ще пожертвуваш своя живот, отколкото книгата.

Така едно подправено писмо измени равния безбурен живот на младия богомил, отклони го от богоугодните дела, от учението и молитвата, за да го запрати по пътя на страданието и смъртната угроза.

Само един ден се стяга за път стройникът Слав. Че какво толкова има да стяга един съвършен? Нали цялото му имане се побира в една торба през рамото? Нали затуй ги наричат торбеши? Нали затуй Презвитер Козма, най-яростният ересоборец, ги кореше, че ядели чуждия хляб?

Да не буди съмнение и Слав се преоблече като францисканец, натовари и той едно муле с постилки, сред които скри увитото в боброва кожа евангелие да го пази от дъжд и влага.

Тъй двамата тръгнаха на път, благословени до леглото от ранения дедец. До пернишката крепост ги изпроводи дружина вярващи, скрили мечовете си под клашниците. От там ги поеха богомилите от Велбъжд, те ги предадоха на велешанските бабуни, както там наричаха богомилите.

Дълго пътуваха двамата странници от село на село, покрай градища и крепости, покрай богатски твърдини, извисени върху скалисти зъбери, в които се криеха отрупани с кадифе и сърма боляри; покрай имотни монастири, по-непристъпни дори от властелските кули. Понякога се отбиваха в някоя селска колиба, до половината вкопана в земята, с покрив от слама или изградена от камък и покрита с цепени плочи, опасана с трънливи плетища, по които се зъбеха волски черепи да плашат птиците и злите духове. Повече се осланяше Слав на нищите хора, по ги чувствуваше свои. Затова не се издаваше на богомили-боляри. А нощуваше у селяците, ядеше с тях ечемичен хляб, замесен с плява и пепел и изпечен в подницата, додето отрудената стопанка продължаваше да тъче в стана или да върти хромела за ново месиво.

На минаване край гроба на поп Богомил двамата само го поменаха в молитвите си, защото богомилите не тачат гробовете, където почива телесната обвивка на човека, що е творение Сатанаилово. И продължиха пътя си.

Най-сетне на деветата нощ ги отведоха до пристана на Салоники. Когато видя привързаната към кея нава, Жак Баптист въздъхна облекчено:

— Слава богу! Вече можем да смятаме, че сме свършили делото си!

Още на трапа, що свързваше кораба с брега, видяха капитана Оноре Рок, за когото Жак Баптист каза, че също е албигоец, както и целият му екипаж. Че е еретически корабът, личеше от пръв поглед. Над вълнореза му нямаше никаква статуя на светец или светица, нийде, на никоя мачта не беше окачена икона, не висеше разпятие.

Капитанът ги посрещна почтително. Все тъй приведени, застанали до него, ги очакваха няколко едри матроси. В мига, когато новодошлите стъпиха на палубата, съвсем изненадващо матросите се нахвърлиха отгоре им и ги свалиха върху дъските. Ала не прецениха добре с кого имат работа. Слав Граматик се сви като звяр и ги отхвърли от себе си, после понечи да скочи на брега. Нападателите увиснаха като кучешка глутница по краката му. Извъртял се рязко, той грабна двамина в прегръдките си. Стисна с цялата си мощ. Усети как изпращяха гърдите им. Ала не спря, продължи да стиска, побеснял от ярост. Едва когато почувствува, че омекват в ръцете му, че почват да хъркат, той се опомни.

Нима пак, господи? Нима той, съвършеният, посланикът на самия дедец, ще убие хора? Той, когото богоугодникът Петър бе удостоил с доверието си, който със своите деяния беше отреден за пример на бугрите по пътя към спасението?

Богомилът отпусна ръце и двамата се свлякоха омаломощени на пода, докато той стоеше над тях с виновен вид като хванат на местопрестъплението убиец. Слисани от страшната му сила, останалите неволно отстъпиха. Сега Слав би могъл, ако иска, да скочи на брега, да се спаси. Ала той не го поиска. Не можеше да мисли за личното си спасение, докато Тайната книга оставаше на кораба ведно с вързопа му, захвърлен в битката до мачтата; докато брат Баптист лежеше овързан пред краката му. Тайната книга струваше повече от неговия живот. Нямаше право да я остави в мръсните ръце на коварните безумци.