Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Причиняваш ми болка — Робин изтръгна ръката си, сграбчена досега от Фойл.

— Съжалявам. Губя контрол, когато мисля за „Ворга“. Ще ми помогнеш ли да намеря „Ворга“ и твоето семейство?

— Мразя те — избухна Робин, — презирам те. Ти си негодник. — Ти погубваш всичко, до което се докоснеш. Някой ден ще се разплатя с теб.

— Но ще работим заедно от Нова година до Деня на шегата?

— Ще работим заедно.

На новогодишния празник Джофри Формейл от Церера яростно атакува висшето общество. За първи път той се появи в Канбера, на губернаторския прием, половин час преди полунощ. Това беше официален бал, наситен с цветове и блясък, тъй като имаше обичай официалните гости от висшето общество да носят вечерни тоалети, които са били на мода през годината, когато техният клан е създаден или е патентован гербът им.

Така например кланът Морз (телефони и телеграфи) носеха рединготи от деветнадесети век, а жените — поли с обръчи. В рода Шкода (взривни вещества и оръжия), чийто произход беше от древния осемнадесети век, облеклото се състоеше от трика и кринолини. Дръзките Пийнемунд (ракети и реактори) датираха от 1920 година, носеха смокинги, а жените безсрамно разкриваха ръце, крака и гърбове в дълбоко деколтирани рокли.

Формейл от Церера се появи във вечерен тоалет, много модерен, изцяло в черно, разнообразен единствено с бяло украшение от брилянти на гърдите — герба на рода Церера. С него бе Робин Уенсбъри, с блестяща бяла рокля, с пристегнат с корсаж тънък кръст и кройка на роклята, подчертаваща стройната линия на тялото й и грациозната походка.

Черно-белият контраст бе толкова впечатляващ, че един служител отиде да провери брилянтената емблема в алманаха за родове и гербове. Той се върна с информацията, че емблемата е на Минната компания Церера, създадена в 2250 година за експлоатация на минералните ресурси на Церера, Палос и Веста. Компанията не се беше изявявала на приеми, в последно време беше в упадък, но никога не е преставала да съществува. Очевидно сега тя отново се съживяваше.

— Формейл? Клоунът?

— Да. От Фор Майл Съркъс. Всички говорят за него.

— Но това същият мъж ли е?

— Не може да бъде. Той има толкова нормален вид. Обществото се събираше около Формейл, любопитно, но предпазливо.

— Ето ги, идват — промърмори Фойл на Робин.

„Отпусни се. Те опипват почвата. Ще приемат всичко, което ги забавлява. Остани на приемане.“

— Нима Вие сте същият ужасен мъж от цирка, Формейл?

„Увери ги в това. С усмивка.“

— Да, мадам, същият. Можете да ме докоснете.

— Вие изглеждате доста горд. Възможно ли е да се гордеете с проявите си на лош вкус?

„Проблемът днес е, че хората изобщо нямат вкус.“.

— Проблемът днес е, че хората изобщо нямат вкус. Мисля, че аз съм щастлив.

— Щастлив, но непристоен.

— Непристоен, но не и скучен.

— И ужасен, но очарователен. Защо не сте в ролята си сега?

— Аз съм „под влияние“, мадам.

— О, скъпи. Да не сте пийнал? Аз съм лейди Шрапнел. Кога пак ще бъдете трезв?

— Аз съм под Вашето влияние, лейди Шрапнел.

— Вие, немирен млади човече. Чарлз, ела тук да спасиш Формейл. Ще го погубя.

„Това е Виктор от R.С.А Виктор.“

— Формейл, нима? Приятно ми е. Какви са разходите по Вашия прочут антураж?

„Кажи му истината.“

— Четиридесет хиляди, Виктор.

— Всемогъщи Боже! Седмично ли?

— Дневно.

— Боже мой! И за какво прахосвате всички тези пари?

„Истината.“

— За реклама, Виктор.

— Ха! Сериозно ли говорите?

— Казах Ви, че е порочен, Чарлз.

— Дяволски свежо. Клаус! Елате за момент. Този дързък млад мъж изразходва четиридесет хиляди дневно за реклама, моля ти се.

„Шкода от Шкода.“

— Добър вечер, Формейл. Живо се интересувам от съживяването на Вашето име. Вие вероятно сте потомственият син на основателя на фондацията „Церера Инк.“?

„Кажи му истината.“

— Не, Шкода. Титлата е закупена заедно с компанията. Аз съм парвеню.

„Добре. Toujours audance! 7 7 Винаги дръзко! (фр.) — Б.пр. “

— Честна дума, Формейл! Много сте откровен.

— Казах Ви, че е дързък. Много освежаващо — има цели дузини новобогаташи наоколо, млади човече, но не могат да спечелят уважение. Елизабет, ела да те представя на Формейл от Церера.

— Формейл, умирах да Ви срещна.

„Лейди Елизабет Ситроен.“

— Вярно ли е, че пътувате с подвижен колеж?

„Тук по-внимателно, фино.“

— Подвижен университет, лейди Елизабет.

— Но защо го правите, Формейл?