Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— О, мадам. Толкова е трудно да се харчат пари в наши дни. Трябва да изнамираме глупави извинения. Нужно е някои да измисли нещо ново и екстравагантно.

— Трябва да пътувате с подвижен изобретател, Формейл.

— Аз имам един. Нали, Робин? Но той губи времето си в опити за създаване на вечен двигател. Това, от което имам нужда, е пътуващ прахосник. Дали някой от вашите кланове не би ми заел по-младия си син?

— О, тази идея е чудесна! И много от клановете ще платят за удоволствието да бъдат разтоварени.

— А достатъчен ли Ви е един такъв непрекъснато пътуващ прахосник, Формейл?

— Не. Това е един ужасен начин за пилеене на пари. В основата на екстравагантността е да действаш като шут и да се чувстваш като шут, но да се забавляваш от това. А къде е забавата в непрекъснатото движение? Има ли екстравагантност в ентропията? Милиони за глупости и нито цент за ентропия. Това е моят девиз.

Всички се засмяха, а тълпата, насъбрала се около Формейл, се увеличи. Те се забавляваха и бяха възхитени. Той беше новата играчка. Настъпи полунощ и големият часовник възвести Новата година, а насъбралите се се приготвиха да джонтират на полунощна обиколка по света.

— Елате с нас на Ява, Формейл. Реджис Шефилд дава чудесно официално парти. Ще играем „Съдията-трезвеник“.

— Хонконг, Формейл.

— Токио, Формейл. В Хонконг сега вали. Елате в Токио и вземете цирка си.

— Благодаря, не. Аз съм за Шанхай. Обещавам една евстравагантна награда на първия, който ме разпознае в маскарадния костюм. Ще се срещнем след два часа. Готова ли си, Робин?

„Не джонтирай. Това е лош маниер. Разхождай се бавно, докато излезеш. Безгрижността е шик. Поднеси почитанията си към Губернатора, към Пълномощника, дамите с тях. Добре. Не забравяй бакшиш за прислугата. Не на този, идиот! Това е лейтенантът на Губернатора. Добре, ти направи удар. Приеха те. А сега какво?“

— Сега това, за което всъщност сме дошли в Канбера.

— Мислех, че сме дошли за приема.

— За приема и за човека на име Форест.

— Кой е той?

— Бен Форест, космонавт от „Ворга“. Имам три следи, водещи към мъжа, който е дал заповед да ме оставят да умра. Три имена. Готвач в Рим на име Поги; шарлатанин от Шанхай, който се казва Орел, и този мъж, Форест. Това е комбинирана операция „Висше общество и издирване“. Разбираш ли?

— Да, ясно.

— Имаме два часа, за да оправим работата с Форест. Знаеш ли координатите на „Оси Кейнъри“? Градската компания?

— Аз няма да взема участие в твоята разплата с „Ворга“. Аз търся семейството си.

— Във всеки случай това е комбинирана операция — каза той така ледено и свирепо, че тя трепна и веднага джонтира.

Когато Фойл пристигна в своята шатра във Фор Майл Съркъс на Джервис Бийч, тя вече се преобличаше в пътен костюм, Фойл я погледна. Макар че я беше заставил да живее в неговата шатра от съображения за безопасност, той никога повече не я бе докоснал. Робин видя погледа му, спря да се облича и зачака. Той поклати глава.

— Всичко това е свършило.

— Колко интересно. Ти си се отказал от изнасилването?

— Обличай се — каза той, като се контролираше, — кажи им, че разполагат с два часа, за да преместят лагера в Шанхай.

Беше дванадесет и тридесет, когато Фойл и Робин пристигнаха в представителния градски офис на компанията „Оси Кейнъри“. Те изчакаха уреждането на идентификационните емблеми, след което бяха поздравени лично от самия кмет.

— Весела Нова Година! — пропя весело той. — Весела! Весела! Весела! Посещение? Ще бъде удоволствие да ви разведа наоколо. Позволете ми — той ги напъха в издут хеликоптер и излетя. — имаме доста посетители тази вечер. Нашият град е много гостоприемен. Най-гостоприемният град в света.

Хеликоптерът кръжеше над огромни сгради.

— Това е нашата ледена палата. Плувните басейни са вляво. Огромната сграда там е за ски-шанцата. Сняг през цялата година. Тропическата градина е под този стъклен покрив — палми, папагали, орхидеи, плодове. Ето ги нашият магазин, театър, имаме също собствена радиокомпания. Хвърлете поглед на футболния стадион. Две от нашите момчета влязоха в професионалната лига тази година. Търнър в „Райт Рокни“ и Ковалски в „Хефилфинтър“. Ние имаме всичко. Всичко. Не е необходимо да джонтираш по света в търсене на забавления. „Оси Кейнъри“ просто ти поднася всичко, което се среща по света. Нашият град е една малка Вселена. Най-щастливата малка Вселена в света.

— Страдате от липса на проблеми, както виждам. Кметът отказа да приеме този тон.