Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Не мърдай или ще пострадаш. Май не те ударих достатъчно силно. „Чудовище… Животно…“

— Аз можех да го направя и по друг начин — каза той, — можех да те изнудя. Зная, че майка ти и сестрите ти са на Калисто, че те разследват като чужденец, от неприятелска страна, воюваща в момента с нас. Това директно те праща в черните списъци, ipso facto. Така ли е? Ipso facto. „Самият факт“. Латински. Не трябва да вярваш на хипнообучението. Трябва да знаеш, че е достатъчно само да изпратя едно анонимно писмо до Централното разузнаване и повече няма да бъдеш под подозрение. Те ще измъкнат информацията от теб само за дванадесет часа…

Той почувства треперенето й.

— Но аз не възнамерявам да действам по този начин. Ще ти кажа истината, защото искам да те напраВя свой партньор. Твоята майКа е на Вътрешните планети. Тя е на Вътрешните планети — повтори той, — тя дори вероятно се намира на Земята.

— На сигурно място? — прошепна тя.

— Не зная.

— Пусни ме долу.

— Ти си замръзнала.

— Пусни ме долу.

Той я постави на крака.

— Ти веднъж ме погуби — каза тя със задавен глас, — не се ли опитваш да го направиш отново?

— Не. Ще ме изслушаш ли?

Тя кимна.

— Аз бях загубен в пространството. Бавно гниех и умирах в продължение на шест месеца. Той се появи и можеше да ме спаси Но просто ме изостави. Остави ме да умра. Кораб на име „Ворга“. „Ворга Т“:1339. Това говори ли ти нещо?

— Не.

— Джиз Маккуин, — моя приятелка, която вече е мъртва, веднъж ми каза, че трябва да открия защо бях изоставен да изгния. Да открия кой даде заповедта за това. И така аз започнах да купувам информация за „Ворга“. Каквато и да е информация.

— Какво общо има всичко това с майка ми?

— Изслушай ме и ще разбереш. Беше много трудно да се купува информация. Записите на „Ворга“ бяха изчезнали от папките на „Бонис и Уиг“. Все пак успях да открия три имена — трима от екипажа, състоящ се от четирима офицери и дванадесет обикновени космонавти. Никой нищо не знаеше или не искаше да говори. А също открих и това — Фойл извади от джоба си сребърен медальон и го подаде на Робин, — този медальон беше заложен от един космонавт на „Ворга“. Това е всичко, което успях да открия.

Робин нададе вик и отвори медальона с треперещи пръсти. Вътре имаше нейна снимка и снимките на още две момичета. Когато Робин отвори медальона, триизмерните снимки се усмихнаха и прошепнаха: „С любов от Робин, мамо… С любов от Холи, мамо… С любов от Уенди, мамо…“

— На майка ми е — плачеше Робин. — Медальонът… Тя… В името на милосърдието, къде е тя? Какво се е случило с нея?

— Не зная — твърдо каза Фойл. — Но мога да гадая. Мисля, че майка ти се е измъкнала от концентрационния лагер по един или друг начин.

— А също и сестрите ми? Тя никога не би ги изоставила.

— Може би и сестрите ти. Мисля, че „Ворга“ е превозвал бегълци от Калисто. Семейството ти е платило с пари и скъпоценности, за да се качи на борда и да ги превозят до Вътрешните планети. Така космонавтът се е оказал собственик на заложения медальон.

— И къде са те сега?

— Не зная. Може би са стоварени на Марс или на Венера. Но по-вероятно е да са продадени в трудов лагер на Луната и това обяснява защо досега не са установили контакт с теб, Не зная къде са, но „Ворга“ може да ни каже.

— Лъжеш ли ме? Не ме ли заблуждаваш?

— Този медальон лъжа ли е? Казвам ти истината, цялата истина, която зная. Искам да открия защо те ме оставиха да умра и кой даде тази заповед. Човекът, който е дал заповедта ще знае също къде са майка ти и сестрите ти. Той ще ти каже… преди да го убия. Ще има достатъчно време. Той ще умира бавно.

Робин го погледна ужасена. Страстта, която го бе завладяла, предизвика още веднъж появяването на алената маска върху лицето му. Той изглеждаше като тигър пред смъртен скок.

— Аз разполагам с богатство, което ще пропилея. Няма значение как съм го получил. Имам на разположение три месеца, за да свърша тази работа. Достатъчно изучих математика, за да изчисля вероятността. Имам на разположение три месеца до момента, когато ще открият, че Формейл от Церера е Гъли Фойл. Деветдесет дни. От Нова година до Деня на шегата. Ще работим ли заедно?

— С теб? — извика Робин с отвращение. — Заедно с теб?

— Целият този Фор Майл Съркъс е камуфлаж. По принцип никой никога не подозира един клоун. Но аз се учих, трудих и се подготвях за финала през цялото време. Всичко, от което се нуждая сега, си ти.

— Защо?

— Не зная къде ще ме заведе преследването и в каква ситуация ще се озова, във висшето общество или в бедняшките квартали. Трябва да съм готов и в двата случая. В бедняшките квартали мога да се оправя сам. Не съм забравил улицата, но се нуждая от теб за обществото. Ще дойдеш ли с мен?