Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Зловещо ръмжене посрещна появяването на Фойл, когато едрият мъж в черно се показа през развалините, с бездънни очи, излъчващи бледи снопове светлина. Той премина бавно през надигащата се тълпа близо до входа на апартамента на Робин Уенсбъри. Железният самоконтрол, който той вече бе успял да си наложи като постоянен навик, му осигури предимство.

„Ако тя е мъртва — мислеше си той, — с мен е свършено. Трябва да я използвам. Но ако е мъртва…“

Апартаментът на Робин бе опустошен като всички останали в сградата. Всекидневната представляваше остатъци от под около назъбения отвор в средата. Фойл търсеше тялото й. Двама мъже и една жена лежаха на леглото в спалнята. Мъжете проклинаха. Жената изпищя при появяването му. Мъжете се хвърлиха към Фойл. Той се отдръпна крачка назад и натисна с език горните си резци. Нервната му система се активизира и всяко усещане и реакция на тялото му бяха ускорени пет степени по-високо от обикновено.

Ефектът се изрази в мигновено трансформиране на външния свят до максимално забавено действие. Звукът вече се чуваше като дълбоки и бавни тонове, цветовете се прехвърлиха надолу по спектъра до червено.

Двамата нападатели изглеждаха като плуващи към него, сънливо отпуснати. За останалата част от обкръжаващия свят Фойл се превръщаше в мълниеносно движещо се петно. Той се плъзна встрани и така избягна ударите, насочени към него, заобиколи единия мъж, хвана го отзад и го запрати в дупката по средата на всекидневната стая. След това хвърли долу и втория мъж. За възбудените му сетива техните тела се движеха съвсем бавно при падането, със запазено положение на краката от нападението, със стиснати и устремени напред юмруци, с отворени уста, издаващи тежки, ръмжащи звуци.

Бърз като стрела, Фойл се хвърли към жената, която се свиваше в леглото.

— Усбри? — попита я петното.

Жената крещеше.

Фойл отново натисна горните си резци, с което прекъсна ускорението. Външният свят се отърси от забавеното си движение и се нормализира. Звукът и цветовете се върнаха в спектралните си граници, двете тела на чакалите изчезнаха през дупката и се строполиха в апартамента долу.

— Имаше ли тук тяло? — повтори любезно Фойл. — Чернокосо момиче?

Жената беше невменяема. Той я хвана за косата и я раздруса, след това я запрати през отвора долу във всекидневната. Търсенето на ключ за съдбата на Робин бе прекъснато от тълпата в хола. Те носеха факли и импровизирани оръжия. Джак-джонтърите не бяха професионални убийци. Те само измъчваха беззащитните до смърт.

— Не ми пречете — предупреди ги тихо Фойл, като тършуваше настоятелно в тоалетната и около разхвърляните мебели.

Те се приближаваха опасно, подстрекавани от грубиян с префърцунен костюм и триъгълна шапка и въодушевени от проклятията, стигащи до тях от апартамента отдолу. Мъжът с триъгълната шапка хвърли факела си върху Фойл. Той го обгори, Фойл активира отново системата и джак-джонтърите се превърнаха в живи статуи. Фойл вдигна нагоре счупен стол и тихо обработи бавно движещите се фигури. Те останаха прави. Той събори върху пода мъжа с триъгълната шапка и коленичи върху него. Тогава дезактивира.

Външният свят отново оживя. Чакалите се пръснаха в ъглите. Мъжът с триъгълна шапка и префърцунен костюм ръмжеше.

— Имаше ли тук тяло? — попита Фойл — Чернокожо момиче. Много високо и много хубаво.

Мъжът се гърчеше и се опитваше да забие нокти в очите на Фойл.

— Вие винаги забелязвате телата — каза любезно Фойл, — някои от чакалите харесват мъртвите момичета повече от живите. Намерихте ли нейното тяло тук, вътре?

Като не получи отговор, той взе факлата и запали костюма на чакала. Последва джак-джонтъра във всекидневната. Като безстрастно го наблюдаваше. Мъжът виеше. Катурна се през края на отвора и запламтя долу в тъмнината.

— Имаше ли тук тяло? — попита тихо Фойл и поклати глава на ругатните отдолу. — Не ме бива в извличане на информация — промърмори той. — трябва да се науча. Дейджинхам може да ми покаже туй-онуй. Той изключи електронната си система и джонтира. Появи се в Грийн Бей, но вонеше толкова отвратително на обгоряла коса и опърлена кожа, че влезе в местния магазин на Пристейн (скъпоценни камъни, парфюми и козметични препарати) и купи дезодорант. Но локалният Мистър Престо очевидно бе свидетел на пристигането на Фор Майл Съркъс и го позна. Фойл моментално възвърна своята безпристрастност и отново се превърна в ексцентричния Формейл от Церера. Като гримасничеше и се кривеше, той купи дванадесетунциев флакон „Ойге“ №5 по сто кредита унцията, напръска се деликатно и изхвърли бутилката на улицата за ужас и удоволствие на Мистър Престо.