Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Хайде, момиче!

— Не мога да се кача на борда. Сейфът е запушил люка, Той се е заклещил наполовина…

— Джиз!

— Казвам ти няма път за влизане — извика тя в отчаяние, — блокиран е.

Той се огледа диво наоколо. Хората на Дейджинхам се катереха по корпуса на „Уикендър“ като професионални щурмоваци. Корабът на Дейджинхам се показа на хоризонта на астероида в опасен курс към него. Зави му се свят.

— Фойл, свършено е с теб. С теб и с момичето. Но ще ти предложа сделка…

— Гъли, помогни ми. Направи нещо, Гъли. Аз съм загубена!

— „Ворга“ — каза той със задавен глас. Затвори очите си и сложи ръце на пулта. Задните двигатели забучаха „Уикендър“ потрепери и се хвърли напред. Той се освободи от щурмоваците на Дейджинхам, от Джизбелла, от предупреждението на Дейджинхам. Фойл се почувства притиснат в пилотското кресло от жестокото ускорение, което все пак беше по-малко потискащо, по-безболезнено, по-малко предателско и вероломно от чувствата, които го смазваха.

И когато изчезваше от погледите на всички, на лицето му се появи кървавочервеното клеймо на човек, обладан от дявола.

Войната се разрастваше от ден на ден — от отделни случаи на инцидентни нападения и схватки до приготовления за унищожителни действия. Стана очевидно, че вече е отминала последната от земните световни войни и е започнала първата от новите междупланетни войни.

Воюващите страни бавно съсредоточаваха хора и техника, подготвяйки се за унищожителен удар. Сателитите въведоха универсална военна повинност и по Вътрешните планети по необходимост се нагаждаха към обстоятелствата. Индустрии, занаяти, науки, умения и професии бяха поставени в услуга на армията. Последваха правила и забрани. Армиите и флотите реквизираха и управляваха.

Търговията също участваше във войната, тъй като тази война, като всички други, се предхождаше от търговска война. Но населението недоволстваше и джонтирането се превърна в критичен проблем. Ширеше се страх от шпиони и нашественици. Слабохарактерните ставаха доносници и предатели. Злокобни поличби парализираха всеки дом от Бафин Айлънд до Фолкленд. През тази мъртва година единственото оживление настъпи с пристигането на цирка Фор Майл Съркъс.

Това беше известното название на чудатия антураж на Джофри Формейл от Церера, ексцентричен млад богаташ от най-големия астероид. Формейл от Церера беше изключително богат, а също така и много забавен.

Той бе класическият буржоа благородник, парвенюто новобогаташ на всички времена. Неговият антураж беше смесица от провинциален цирк и комична придворна трупа, за което свидетелстваше и неговото пристигане в Грийн Бей, Уискънсин.

Рано сутринта адвокат с цилиндър на юридическия клан се появи със списък на местата, давани под наем. Той хареса четириакровата ливада, която гледаше към езерото Мичиган, и я нае за една огромна сума. Следваха го банда земемери от клана на Мейсън и Диксън. За двадесет минути земемерите определиха площадките за къмпиране и се разчу новината, че ще пристигне Фор Майл Съркъс. Местните хора от Уискънсин, Мичиган и Минесота дойдоха да погледат атракцията.

Двадесет работници джонтираха, като всеки носеше на гръб палатка. Разнасяха се заповеди на висок глас, викове, клетви и се чуваше мъчително свистене на сгъстен въздух. Двадесет огромни палатки с издути нагоре куполи, с лакирани повърхности блестяха, докато съхнеха на зимното слънце. Тълпите посетители шумяха възторжено.

Шестмоторен хеликоптер се понесе надолу и се закрепи над огромния лагер. Коремът му се отвори и надолу се посипаха множество мебели. Слуги, камериери, готвачи и сервитьори пристигнаха с джонтиране. Те обзаведоха и декорираха куполите. Кухните запушиха и миризма на пържено, печено и готвено обгърна лагера. Частните полицаи на Формейл вече изпълняваха задълженията си, патрулираха върху четирите акра, пазейки огромната тълпа зяпачи.

След това запристигаха и хората от антуража на Формейл — кой със самолет, кой с кола, автобус, камионетка, велосипед, или просто чрез джонтиране. Книгопродавачи и книги, учени и лаборатории, философи, поети, атлети… Подредиха площадка за фехтовка, за джудо и ринг за бокс. Издълбаха в земята петдесетфутов басейн и го напълниха с помощта на помпа от близкото езеро. Завърза се интересен спор между двама мускулести атлети — дали басейнът да бъде затоплен за плуване, или да се замрази за пързаляне.