Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Да. Това е ясно. Но после какво? Как ще се озове в кораба, момиче? Не можем да го взривяваме по целия път дотам. Нямаме време.

— Не, просто ще докараме кораба до сейфа.

— Какво?

— Ще сложим взрив под сейфа, за да го изтласкаме в пространството. После ще докараме кораба и ще оставим сейфа да влезе право в главния люк. Така, както се хваща топка с шапка. Разбираш ли?

Той разбра.

— Господи, Джиз, ние можем да извършим това.

Фойл се хвърли към купчината с материали и инструменти и започна да отделя шашки динамит, пластичен експлозив и детонатори.

— Ще трябва да използваме радиовръзка. Един от нас ще остане при сейфа, а другият ще пилотира кораба. Този при сейфа ще насочва кораба към необходимата позиция. Добре ли е така?

— Точно така. Ти по-добре се заеми с пилотирането на кораба, Гъли. Аз ще действам по насочването.

Той кимна, закрепи експлозивите върху долната повърхност на сейфа, прикрепи и детонаторите. След това доближи шлема си до нейния:

— Вакуумни взривители, Джиз. Регулирани са на две минути. Когато дам знак по радиото, просто откъсни главите на капсулите и се скрий вдън земя. Разбра ли?

— Ясно.

— Стой при сейфа. След като ме насочиш и аз поема сейфа. Веднага влизай. Не се бави нито миг. Всеки момент може да пристигнат.

Той я потупа по рамото и се върна на „Уикендър“. Остави отворени входния люк и вътрешната врата с механичния лост. Въздухът от кораба веднага изтече навън. Олекотен от разтоварването, което тя беше направила, корабът изглеждаше мрачен и изоставен.

Фойл се отправи директно към уредите за управление, седна и включи микровълновия си обхват.

— Готов съм — промълви той. — Сега ще излетя. Той включи двигателите, изду страничните за три секунди, а после — челните. „Уикендър“ леко се издигна, разклащайки отломъците отдолу и около себе си като изплуващ на повърхността кит. След, като издигна и уравновеси кораба, Фойл нареди:

— Динамита, Джиз! Сега!

Не се чу нито гръм, нито се видя светкавица. Под него в астероида се отвори нов кратер и от отломъците се образува цвете.

— Намали скоростта — зачу се в слушалките хладнокръвният и компетентен глас на Джизбелла, — движиш се твърде бързо назад. Между другото те вече са ни открили.

Гледайки тревожно надолу, той намали с помощта на задните двигатели. Повърхността на астероида сякаш бе покрита с рояк оси. Това бе екипажът на Дейджинхам, всички бяха облечени в скафандри на жълти и черни ивици. Те бързо се движеха около една самотна фигура в бяло, която хитруваше, въртеше се и им се изплъзваше.

Това беше Джизбелла.

— Запази това направление — каза тихо Джиз, макар че той я чуваше как тежко диша. — Намали още малко. Извърти се с четвърт оборот.

Той й се подчиняваше почти автоматично, като все още наблюдаваше борбата долу. Страничната стена на „Уикендър“ напълно закриваше от погледа му траекторията на сейфа, който наближаваше, но той все още виждаше Джизбелла и хората на Дейджинхам. Тя включи ракетния двигател към скафандъра си и той видя тънкия огнен език, който се появи зад гърба й. Джизбелла заплува нагоре, над повърхността на астероида. Огнени струи заблестяха и зад мъжете на Дейджинхам, които я последваха. Половин дузина от тях изоставиха преследването на Джизбелла и тръгнаха след „Уикендър“.

— Дръж се, Гъли — говореше задъхана Джизбелла, но гласът й още бе твърд, — корабът на Дейджинхам е кацнал от другата страна, но вероятно скоро ще пристигне. Задръж в това положение, Гъли. След 10 секунди…

Осите се приближиха и погълнаха малкия бял скафандър.

— Фойл! Чуваш ли ме? Фойл! — гласът на Дейджинхам достигаше до него неясен, но постепенно се усили — На твоята вълна говори Дейджинхам. Обади се, Фойл!

— Джиз! Джиз! Можеш ли да се отървеш от тях?

— Задръж в това положение, Гъли… Ето го! Влиза! СмачкВащ удар разтърси „Уикендър“, когато сейфът, като се движеше бавно, но тежко, се вмъкна в главния люк. В същия момент фигурата, облечена в бяло, се измъкна от рояка жълти оси. Тя излетя високо към „Уикендър“, следвана отблизо от преследвачите си.

— Хайде, Джиз! Хайде! — виеше фойл. — Хайде, момиче! Ела!

Тъй като Джизбелла изчезна от погледа му, минавайки зад „Уикендър“, Фойл нагласи контролните уреди и се приготви за върхово ускорение.

— Фойл! Ще ми отговориш ли? Говори Дейджинхам.

— Върви по дяволите, Дейджинхам — извика Фойл, — съобщи ми. Когато си на борда, Джиз, и здраво се дръж.

— Няма да успея, Фойл.