Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Музиканти, артисти, жонгльори и акробати вдигаха оглушителен шум и врява. Група механици подготвяха колекция от дизелови трактори — собственост на Формейл. Накрая пристигнаха и тези, които винаги следват лагера: съпруги, дъщери, любовници, блудници, просяци, измамници, мошеници. До сутринта шумът от цирка можеше да се чуе на четири мили, откъдето произлизаше и неговият прякор.

По обяд пристигна Формейл от Церера, използвайки толкова странен транспорт, че би могъл да разсмее дори заклет меланхолик. Огромен хидроплан се появи от юг и се приводни в езерото. От него излезе баржа и прекоси водната площ до брега. Там нейната предна част се смъкна надолу и образува мост, по който от баржата премина чудновата кола от двадесети век. За любопитните зрители следваха нови и нови изненади, тъй като колата измина двадесет ярда към центъра на лагера и тогава спря.

— Какво ли може да последва сега? Велосипед?

— Не, ролкови кънки.

— Той ще излети с метла.

Формейл надмина и най-ексцентричните предположения. От Колата се показа дулото на оръдие. Чу се гърмеж и сред черния дим от експлозията от дулото на оръдието излетя Формейл от Церера, описваики красива дъга. Той попадна в мрежа, държана от четирима камериери пред входа на собствената му шатра. Аплодисментите, с които го поздравиха, можеха да бъдат чути от шест мили разстояние, Формейл се изправи, подпря се на плещите на камериера и с движение на ръката поиска тишина.

— О, Господи! То ще произнесе реч.

— „То“! Искаше да кажеш „той“, нали?

— Не, „то“. Това не може да бъде човек.

— Приятели, римляни, провинциалисти — започна сериозно Формейл, — доверете ми ушите си, Шекспир, 1564–1616. Проклятие! — четири бели гълъба излетяха от ръкавите на Формейл и литнаха далече. Той ги изгледа учудено и след това продължи:

— Приятели, поздрави, адмирации, bonjour, bon ton, bon vivant, bon voyage, bon… 2 2 Добър ден, добри обноски, бонвиван. добър път, добър… (фр.) — Б.пр. Какво става, по дяволите? — от джобовете на Формейл избухнаха пламъци, като изхвърлиха навън горящи римски свещи. Той се опита да потуши огъня, но от тялото му забълваха конфети. — Приятели… Тишина! Ще започна директно речта си. Тихо! Приятели… — той погледна невярващо надолу. Дрехите му се топяха и изчезваха, разкривайки сензационно алено бельо. — Клейнман! — изрева яростно той. — Клейнман! Какво става с вашето проклето хипнообучение?

Космата глава се показа от шатрата:

— Ти учил ли за тази реч минала вечер, Формейл?

— Дяволски точно. Учих я цели два часа. Изобщо не си вдигнах главата от „Клейнман за илюзионизма“.

— Не, не, не — изкряска рошавият мъж. — Колко пъти трябва да казвам? Илюзионизмът не заучаване на реч. Това магия. Dummkopf 3 3 Глупак! (нем.) — Б.пр. . Ти лоша хипноза взел.

Аленото бельо започна да се топи, Формейл се смъкна от раменете на треперещите камериери и изчезна в шатрата. Шумни викове, смях и поздравления ехтяха наоколо и Фор Майл Съркъс бързо набираше висока скорост. Кухните цвърчаха и пушеха. Ядеше се и се пиеше без прекъсване. Музиката не спираше нито за миг. Водевилът продължаваше безспирно.

В своята палатка Формейл се преоблече, но промени намерението си, размисли още веднъж, съблече се отново, изрита камериерите навън и с ужасна смесица от френски и английски повика своя шивач. Но когато вече бе наполовина облечен, си спомни, че е пропуснал да вземе душ. Той плесна шивача, заповяда да излеят десет галона благоухания в басейна и бе осенен от поетическо вдъхновение. Повика придворния си поет.

— Записвай! — изкомандва Формейл. — Le roi est mort, les… 4 4 Кралят е мъртъв … (фр.) — Б.пр. Почакай. Какво се римува с луна?

— Кама — посъветва го поетът, — вина, стена, жена…

— Забравих за моя експеримент! — възкликна Формейл. — Доктор Бохум! Доктор Бохум!

Полугол, той влетя, без да гледа в лабораторията, където събори доктор Бохум, своя придворен химик, който бе тръгнал срещу него. Докато химикът се опитваше да стане, Формейл го притисна в най-болезнената и задушаваща прегръдка.

— Ногучи! — развика се Формейл. — Хей, Ногучи! Аз току-що открих нова хватка в джудото.

Формейл се изправи, повдигна полузадушения химик и джонтира до тепиха за джудо, където дребничък японец проследи хватката и кимна с глава.

— Не моля — изсъска той любезно, — натискът върху дихателната тръба е неправилен. Аз ще ви покажа моля.

Той захвана слисания химик, извъртя го и го тупна върху тепиха в положението на класическото задушаване. — Вие ме наблюдавахте, нали, Формейл?