Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Но Формейл бе в библиотеката, където налагаше библиотекаря по главата с „Das sexual Leben“ 5 5 „Сексуалният живот“ (нем.) — Б.пр. на Блох (осем паунда и девет унции), защото този нещастен мъж не можеше да открие литературата по въпроса за създаването на машини с вечно действащ двигател. Той се втурна към лабораторията по физика, където счупи един скъп хронометър, за да направи експеримент със зъбно колело, джонтира при оркестъра, пое диригентската палка и оркестрантите изпаднаха в конфузно положение, сложи си кънки и падна в ароматизирания басейн, извадиха го оттам, докато сипеше огън и жупел за липсата на лед, и накрая го чуха да изразява желание за усамотение.

— Искам да обменя мисли със себе си — каза Формейл, като блъскаше камериерите във всички посоки.

Той бесня, докато и последният от тях не напусна шатрата и не затвори вратата след себе си.

Проклятията свършиха и Фойл се изправи.

— Това трябва да им е достатъчно за днес — промърмори той и отиде в съблекалнята си. Застана пред огледалото, пое дълбоко въздух и го задържа, като междувременно наблюдаваше лицето си. За една минута то остана непроменено. Той продължи да задържа дъха си, като контролираше пулса и мускулите си, и със стоманено спокойствие овладяваше напрежението. Като минаха две минути и двадесет секунди, кървавочервеното клеймо се появи. Фойл изпусна въздуха си. Тигровата маска изчезна.

— По-добре е — промърмори той. — старият факир беше прав, спасението е в йога. Контрол — пулс, дишане, вътрешни органи, съзнание.

Той се съблече и огледа тялото си. Беше в прекрасна форма, но по кожата му все още личаха деликатни сребристи белези от шевове, преплетени като мрежа от гърба до глезените. Те изглеждаха така, като че ли някой е гравирал контурите на нервната система върху плътта на Фойл. Това всъщност бяха белезите от операцията, които все още не бяха изчезнали.

За тази операция Фойл бе платил подкуп от двеста хиляди кредита на главния хирург на Марсианската десантна бригада командоси, който го превърна в една изключителна бойна машина. Всеки нервен център бе преустроен, в мускулите и костите вградиха микроскопични транзистори и трансформатори, мъничък платинен извод се показваше в основата на гърба му. Към този извод Фойл прикрепи батерия с размер на грахово зърно и я включи. По цялото му тяло се разпространиха вътрешни вибрации.

„По-скоро машина, отколкото човек“ — помисли си той. Облече се, като пред екстравагантното облекло на Формейл от Церера предпочете анонимно черно облекло, удобно за действие.

Той джонтира до апартамента на Робин Уенсбъри, който се намираше в самотна сграда сред боровете на Уискънсин. Това беше и истинската причина за появяването на Фор Майл Съркъс в Грийн Бей. Той джонтира и пристигна на тъмно и в празно пространство, Вследствие на което пропадна надолу. „Иисусе! — помисли си той. — Погрешен скок?“ Счупен край на покривна греда го натърти и той се приземи тежко на разбит под, върху гниещи остатъци от труп.

Фойл отскочи с отвращение. Той силно натисна с език първия десен горен кътник. При операцията, която бе превърнала половината от тялото му в електронна машина, контролните функции бяха съсредоточени в този зъб. Фойл натисна зъба с езика си, периферните клетки на ретината му се възбудиха и започнаха да излъчват мека светлина. Той насочи очите си, излъчващи два бледи снопа светлина, надолу към тялото на човека.

Тялото лежеше в апартамента под този на Робин Уенсбъри. Жилището беше ограбено, Фойл погледна нагоре. Над главата му имаше десетфутов отвор на мястото, където трябваше да бъде подът на всекидневната на Робин. Цялата сграда вонеше на огън, пушек и гнило.

— Ограбено — каза тихо Фойл, — това място е ограбено. Какво ли се е случило?

В ерата на джонтацията скитниците, бездомниците и вагабонтите в света кристализираха в нова класа. Те следваха нощта от изток на запад, винаги с тъмнината, винаги в търсене на плячка, изоставяйки след себе си бедствия и мърша. Ако земетресение разрушеше складовете, те ги ограбваха още следващата нощ. Ако пожар засегнеше къща или експлозия оставеше магазин без охрана, те джонтираха в него и тършуваха. Те сами се зовяха джак-джонтъри. Бяха като чакали.

Фойл се качи на четвъртия етаж през развалините на коридора. Джак-джонтърите лагеруваха там. Цяло едно теле се печеше на огън, пушекът от който се вдигаше до небето през отвора в покрива. Около огъня седяха дванадесетина мъже и три жени, груби и опасни, и бърбореха с диалекта на лондонското простолюдие. Бяха облечени в екстравагантни дрехи и пиеха картофена бира в чаши от шампанско.