Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Старшият чиновник в Статистическия регистър не позна Фойл и се държеше с него неумолимо и безкомпромисно.

— Не, сър. Статистическият регистър не предоставя информация без категорична заповед от съда, и то само при уважителни обстоятелства. Това е моята последна дума.

Фойл го изгледа проницателно и без злоба. „Астеничен тип — реши той. — Слаб, длъгнест, немощен. Самолюбив, педантичен, егоист, плиткоумен. Неподкупен, твърде потиснат, пуритан. Но потиснатостта… Има оръжие, което може да се използува.“

Час по-късно шест професионалистки от Фор Майл Съркъс устроиха засада на старшия чиновник. Те бяха по женски убедителни и богато надарени с каквото е необходимо. Два часа по-късно старшият чиновник, замаян от плът и очаквани удоволствия, предаде необходимата информация. Сградата с апартамента на Робин бе привлякла вниманието на джак-джонтърите след газова експлозия, станала преди две седмици. Всички наематели били задължени да се преместят. Робин Уенсбъри се намираше в охраняемата „Болница на милосърдието“ близо до Желязната планина.

„Охраняема болница — чудеше се Фойл, — за какво ли?

Какво може да е направила?“

Бяха необходими тридесет минути, за да се организира Коледно тържество във Фор Майл Съркъс. Осигуриха участието на музиканти, певци и сбирщина, която знаеше координатите на Желязната планина. Водени от ексцентричния си шеф, те джонтираха с музиката, фойерверките, напитките и подаръците. Минаха в шествие през града, като предизвикваха възторзи и смях.

Натъкнаха се на радарно поле от предпазната система на охраняемата зона, „неволно“ го прекосиха и бяха изгонени. Формейл от Церера, облечен като Дядо Коледа, разпръскваше банкноти от огромен чувал метнат през рамото му и подскачаше от болки, когато индукционното поле на охранителната система му загря задните части, всичко това се включваше в целия спектакъл. Те влетяха в „Болницата на милосърдието“, следвайки Дядо Коледа, който ревеше и скачаше с безпристрастното спокойствие на тържествен слон. Той разцелува сестрите, даде на болногледачите да пийнат, раздаде подаръци на пациентите, разхвърля пари по коридорите и внезапно изчезна. Когато веселата забава достигна такъв връх, че трябваше да бъде повикана полиция. Много по-късно откриха, че и една пациентка е изчезнала, въпреки че бе замаяна с лекарства и наркотици и поради това не беше способна да джонтира. В действителност тя изчезна от болницата в чувала на Дядо Коледа.

Фойл джонтира с нея до градината на болницата. Там, в тихата борова горичка, под студеното небе, той й помогна да се измъкне от чувала. Тя бе облечена в груба бяла болнична пижама и беше прекрасна. Той съблече костюма си, като внимателно я наблюдаваше и чакаше да види дали тя ще го разпознае и дали ще си спомни.

Тя беше озадачена и разтревожена, телесигналите й проблясваха като светкавици: „Боже мой! Кой е този? Какво се случи? Отново ли джак-джонтъри? А може би този път убиец? Музиката. Този шум. Защо ли ме отвлече с чувала? Да, във Виржиния е Дядо Коледа. И там излитат ракетите. Feu de joie ou feu d’enfer? 6 6 Празнични огньове или адски огньове? (фр.) — Б.пр. Какво ли иска от мен? Кои е той?“

— Аз съм Формейл от Церера — каза Фойл.

— Какво? Кой? Формейл от…? Да, разбира се. „Палячото. Богаташът-друговерец. Вулгарният. Малоумният. Безсрамният. Фор Майл Съркьс.“ Боже мой! Дали предавам мислите си? Чувате ли ме?

— Чувам Ви, мис Уенсбъри, — тихо каза Фойл.

— Какво направихте? Защо? За Какво Ви трябвам? Аз…

— Искам да ме погледнете.

„Bonjour, Madame. В моя чувал, мадам. Ехо, погледнете ме“ Гледам Ви — каза Робин, като се опитваше да контролира движението на мислите си. Тя го погледна в лицето, без да даде признаци, че го е разпознала. — „Лице като лице. Виждала съм толкова много такива лица. Мъжки лица. Господи! С мъжествени черти. И търсещи едно и също. Ще ни запази ли някога Господ от бруталните им желания?“

— Този период при мен вече е отминал, мис Уенсбъри.

— Съжалявам, че чухте това. Аз, естествено, съм изплашена. Аз… Познавате ли ме?

— Да, познавам Ви.

— Срещали ли сме се преди? — тя го заразглежда внимателно, но все още не можеше да го познае.

Дълбоко у себе си Фойл триумфираше. Ако именно тази жена не можеше да го познае, то значи той бе в безопасност, при условие, че успееше да запази кръвта, разума и лицето си под контрол.

— Никога не сме се срещали — каза той, — но съм чувал за Вас. Искам нещо от Вас. Това е причината да сме тук — да поговорим по този въпрос. Ако не Ви хареса предложението ми, можете да се върнете в болницата.