Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Вие искате нещо? „Но аз нямам нищо… нищо, нищо. Нищо друго не ми е останало освен позора и… О. Господи! Защо не успях да се самоубия? Защо не можах…?“

— Значи така било? — меко я прекъсна Фойл. — Вие се опитахте да се самоубиете? Тая работа с газовата експлозия, която отвори сградата за… И затова е принудителното лечение. Опит за самоубийство. Защо не бяхте ранена при експлозията?

— Толкоба много бяха ранени. Толкова много загинаха. Но не и аз. Нямам късмет, предполагам. Цял живот съм без късмет.

— Защо опитахте да се самоубиете?

— Изморена съм. Изчерпана съм. Загубих всичко… В черните списъци съм… подозират ме, наблюдават ме, докладват за мен. Нямам работа. Нямам семейство. Нямам… Защо опитах да се самоубия? Боже мили, та какво друго да направя, освен да се самоубия?

— Можете да работите за мен.

— Аз мога… Какво казахте?

— Аз искам да работите за мен, мис Уенсбъри. Тя избухна в истеричен смях.

— За Вас? „Още една скитница по цирковете. Още една вавилонска блудница в цирка.“ Да работя за Вас, Формейл?

— През ума Ви минаха порочни мисли — каза той внимателно, — аз не търся леки жени. По правило е обратното — те търсят мен.

„Съжалявам. Аз имам идея фикс, след като този звяр ме погуби.“ — Ще се опитам да мисля разумно — Робин направи опит да се успокои. — Нека първо да Ви разбера. Вие ме измъкнахте от болницата, за да ми предложите работа. Чули сте за мен. Това значи, че искате нещо по-специално. Моята дарба е изпращането на телесигнали.

— И обаяние, и чар.

— Какво?

— Искам да купя Вашия чар, мис Уенсбъри.

— Не Ви разбирам.

— Защо — каза меко Фойл, — трябва да е съвсем елементарно за Вас. Аз съм палячо. Вулгарен. Малоумен. Безсрамен. Трябва да приключа с тези неща. Искам да станете моя светска компаньонка.

— И Вие очаквате да повярвам на това? Вие можете да си наемете стотици компаньонки, хиляди с вашите пари. Очаквате да повярвам, че съм единствената подходяща за Вас? Че трябваше да ме отвлечете от принудителното лечение, за да ме назначите?

Фойл кимна:

— Права сте, има ги хиляди, но от тях само една може да предава мисли.

— Та каква полза може да има от това?

— Вие ще бъдете вентролог, а аз — Вашето подставено лице. Аз не познавам живота на висшето общество, Вие го познавате. Те имат свой начин да водят разговор, свои шеги, специфични свои маниери. Ако човек иска да бъде приет сред тях, той трябва да се научи да говори на техния език. Аз не мога, но Вие можете. Вие ще говорите заради мен, чрез моята уста…

— Но Вие можете да се научите.

— Не. Това би отнело твърде много време. А и човек не може да се научи на обаяние. Аз искам да купя Вашето обаяние, мис Уенсбъри. А сега, за заплатата Ви. Ще Ви плащам по хиляда месечно.

Очите й се разшириха.

— Вие сте твърде щедър, Формейл.

— Ще залича дори спомена за Вашия опит за самоубийство.

— Много сте любезен.

— Обещавам Ви също, че ще реша въпроса с премахването Ви от черния списък на армията. Името Ви отново ще бъде чисто, докато вършите работа при мен. Ще можете да стартирате в живота на чисто и с малък капитал, ще можете да започнете нов живот.

Устните на Робин потръпнаха и миг след това тя се разплака. Хълцаше и се тресеше и Фойл трябваше да я успокои.

— Добре — каза той, — приемате ли?

Тя кимна.

— Вие сте толкова любезен… То е… Аз вече не съм способна да изразя благодарността си. Тъпо сътресение от далечна експлозия накара Фойл да се вдърви.

— Господи! — Възкликна той, внезапно паникьосан. — Още един скок в тъмата. Аз…

— Не — каза Робин, — аз не зная какво означава „скок в тъмата“, но това идва от охранителната зона. Те… — тя погледна нагоре към лицето на Фойл и изпищя.

Неочакваният шок от експлозията и живата верига на асоциациите го бе принудила да загуби железния контрол върху себе си. Кървавочервените петна от татуировката се показаха под кожата му. Тя го гледаше в ужас и все още продължаваше да пищи.

Той докосна лицето си, след това се хвърли към нея и запуши устата й. За пореден път се бе овладял.

— Показа се, а? — промърмори той с ужасен глас. — За момент загубих контрол. Помислих си, че отново съм в Гуфр Мартел и чувам звука на черния джонт. Да, аз съм Фойл. Чудовището, което те погуби. Трябваше да разбереш, рано или късно, но се надявах това да стане по-късно. Аз съм Фойл и отново се завърнах. Трябва да се успокоиш и да ме изслушаш.

Тя закима с глава обезумяла. Като се опитваше да се отърве от него. С безпристрастно спокойствие той я удари през лицето. Робин припадна. Фойл я повдигна нагоре, загърна я в палтото си и я задържа в ръце, очаквайки да се върне в съзнание. Когато видя клепачите й да потреперват, той заговори отново.