Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Погледнете долу по улиците. Виждате ли тези велосипеди? Мотоциклети? Коли? Ние можем да си позволим повече и по-луксозен транспорт на глава от населението, отколкото който и да е друг град на Земята. Погледнете тези къщи, резиденции. Нашите хора са богати и щастливи. Ние ги пазим и ги поддържаме богати и щастливи.

— Но наистина ли ги пазите?

— Какво искате да кажете? Разбира се, ние…

— Можете да ни кажете истината. Целта на посещението ни е съвсем друга. Пазите ли ги?

— Господи, не можем да ги опазим за повече от шест месеца — изохка кметът, — имаме дяволски много главоболия. Даваме им всичко възможно, но не можем да ги задържим. Получават максималното и джонтират. Отсъствията намаляват продукцията ни с дванадесет процента. Не можем да задържим постоянни работници.

— Никой не може.

— Трябва да има закон, Форест ли казахте? Точно тук е.

Той ги остави пред една внушителна къща в шведски стил, сред голяма градина, и излетя, като си мърмореше. Фойл и Робин пристъпиха към входната врата на сградата в очакване домоуправителят да ги посрещне и да ги представи. Вместо това вратата се освети в червено и върху този фон се появиха бял череп и кръстосани кости. Механически глас заговори: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДОМЪТ Е ЗАЩИТЕН СЪС СМЪРТОНОСНА ОТБРАНА. МОНТИРАНА ОТ ШВЕДСКА КОРПОРАЦИЯ ВИЕ СТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ.“

— Как така, по дяволите? — изропта Фойл. — На новогодишния празник? Дружелюбно посрещане, няма що Да опитаме от задния вход.

Заобиколиха къщата, последвани от просветванията — сигналния череп с кръстосаните кости и механическия глас От едната страна видяха горната част на ярко осветен прозорец, а от сутерена чуха заглушено пеене:

„Господ е моя пастир и аз не искам…“

— В сутерена има християни! — възкликна Фойл.

Двамата с Робин погледнаха през прозореца. Тридесет богомолци от различни религии празнуваха Нова година в обща нелегална служба. Двадесет и четвъртият век не бе унищожил вярата в Бога, но бе забранил организираната религия.

— Нищо чудно, че сградата е с включена охранителна инсталация — каза Фойл, — със забранена церемония като тази. Погледни, те имат и свещеник, и равин, а това зад тях е разпятие.

— Някога замислял ли си се какво е проклятието? — попита тихо Робин. — Ти употребяваш „Иисус“ и „Иисус Христос“, но знаеш ли какво значи това?

— Просто проклятие и това е всичко.

— Не, то има религиозен смисъл. Ти не го знаеш, но тези думи имат двехилядогодишна история зад себе си.

— Сега не е време за излишни разговори — каза нетърпеливо Фойл, — запази ги за после. Хайде ела.

Задната част на къщата имаше солидна стена от плътно стъкло, през което прозираше мъгливо осветена празна ВсеКиднеВна.

— Легни долу и чакай! — заповяда Фойл. — Аз влизам.

Робин се просна по очи върху мраморната настилка. Фойл стегна тялото си, включи акселерацията, набра ускорение срещу светлото петно и проби отвор в стъклената стена. Някъде ниско долу по звуковия спектър той дочу тъпа експлозия. Това бяха изстрели. Куршуми като остри шипове се насочиха към него. Фойл се хвърли на пода и прослуша целия диапазон от ниските басове до ултразвуковия обхват, докато накрая долови звука от изключването на контролния механизъм. Той внимателно раздвижи главата си, засече разположението чрез бинеутралните D/F, вмъкна се навътре в промеждутъка между сериите изстрели и изключи механизма. След това изключи и електронната си система.

— Влизай бързо!

Като трепереше, Робин се промъкна при него във всекидневната. Християните от мазето се щураха някъде из къщата, издавайки мъченически стенания.

— Почакай тук — измърмори Фойл.

Той акселерира и мина като неясно петно из цялата къща, откри християните в замръзнали пози и успя да ги огледа. Върна се при Робин и изключи системата си.

— Никой от тях не е Форест — съобщи той, — може да е на горния етаж. По задната стълба, докато те са се насочили навън към централния изход. Хайде!

Те забързаха по задното стълбище. Като на последната площадка спряха да поемат дъх.

— Трябва да действаме бързо — каза тихо Фойл. — Могат да джонтират…

Той замълча. Звук, подобен на слабо мяукане, идваше от вратата, разположена срещу стълбите. Фойл започна да души наоколо.

— Аналог! — възкликна той. — Трябва да е Форест. Какво ще кажеш за това? Религиозни обреди в мазето и наркотици на тавана.

— За Какво говориш?

— Ще ти обясня по-късно. Тук вътре е. Надявам се само да не е горила. Фойл се вмъкна през вратата като дизелов трактор.