Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Но Фойл и Робин Уенсбъри вече минаваха под надпис на седем езика, който гласеше: ЩЕ УДВОИМ ВАШАТА СПОСОБНОСТ ЗА ДЖОНТИРАНЕ ИЛИ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ОБРАТНО ТАКСАТА СИ В ДВОЕН РАЗМЕР, и влязоха в приемната на доктор Сергей Орел — „несравним майстор в увеличаването на умствените способности“.

Чакалнята бе декорирана със зловещи мозъчни диаграми, които демонстрираха как доктор Орел въздейства чрез компреси, балсами и електролиза върху мозъка, увеличава двойно капацитетните му възможности или ви връща и вашата такса, удвоявайки я. Той също така увеличаваше двойно възможностите на паметта чрез обезводняващи разхлабителни, повишаваше вашия морал чрез тонизиращи компреси и премахваше душевни страдания и психически тормоз чрез „Лечителната насртойка на Орел“.

Приемната беше празна, Фойл отвори напосоки една от вратите. Пред него и Робин се разкри дълго болнично отделение. Фойл изсумтя с отвращение.

— Обществото на наркоманите. Можех да се досетя, че е устроил лов и на тези нещастници.

В Обществото се обслужваха „колекционери на болести“, най-безнадеждните наркомани невротици. Лежаха в болничните си легла и страдаха умерено от изкуствено причинени параморбили, параинфлуенца, парамалария, грижливо гледани от сестри в колосани бели униформи и очевидно забавляващи се с мнимите си болести и вниманието, което те предизвикваха.

— Погледни ги — каза Фойл презрително, — отвратително. Ако има мръсотия, която да е по-голяма от наркорелигията, то това са тези болни птички.

— Добър вечер — разнесе се глас зад тях. Фойл затвори вратата и се обърна. Доктор Сергей Орел се поклони. Добрият доктор беше свеж и стерилен, с класическа бяла шапка, халат и хирургическа маска на медицинския клан, към който той принадлежеше само благодарение на мошеническите си способности. Той беше нисък, мургав, тъмноок, наподобяваше руснак единствено с името си. За повече от век джонтирането така бе смесило националностите по света, че расовите черти бяха на изчезване.

— Не очаквах да Ви намеря зает с работа на новогодишния празник — каза Фойл.

— Нашата руска Нова година идва две седмици по-късно — отговори доктор Орел. — Минете оттук, моля.

Той посочи вратата и изчезна. Зад нея се разкри дълга редица от стъпала. Когато Фойл и Робин се заизкачваха по стълбите, доктор Орел се появи над тях.

— Оттук, моля. О… един момент — той изчезна и отново се появи зад тях. — Вие сте забравили да затворите вратата — той я затвори и отново джонтира. Този път се появи високо, в горния край на стълбището. — Тук вътре моля.

— Прави демонстрация — промърмори тихо Фойл. — Удвояване на способността за джонтиране или връщане на таксата в двоен размер. Трябва да призная, че е доста бърз. Ще трябва да бъда по-бърз от него.

Влязоха в приемната за консултации. Това бе помещение със стъклен покрив на най-горния етаж. Край стените бе подредена внушителна, но морално остаряла медицинска апаратура: успокоителен медицински басейн, електрически стол за лечебно-шоково третиране на шизофреници, един ЕКГ-анализатор за проследяване състоянието на пациенти с психически смущения, стари оптически и електронни микроскопи.

Шарлатанинът ги очакваше зад бюрото си. Той джонтира до вратата, затвори я, джонтира обратно до бюрото си, поклони се, посочи им столове, джонтира за Робин и я обслужи, докато сядаше, джонтира отново при прозореца и регулира щорите, върна се до електрическия ключ и включи подходящо осветление, накрая се появи зад бюрото си.

— Преди една година — усмихна се той. — аз изобщо не можех да джонтирам. Но след това открих секрета, металооздравителната съставка, която…

Фойл докосна с език командния накрайник, монтиран в нервните окончания на зъба му. Акселерира. Надигна се, без да бърза, пристъпи към бавно реагиращата фигура зад бюрото, извади тежък бокс и с премерена точност удари Орел в челото, като предизвика контузия на фронталната част и зашемети джонтцентъра. Той повдигна шарлатанина и го захвърли върху електрическия стол. Всичко това стана за пет секунди. За Робии всичко се сля в едно петно от бързи движения.

Фойл изключи центъра. Шарлатанинът отвори очи раздвижи се, откри къде се намира и очите му светнаха объркано и яростно.

— Ти си Сергей Орел, помощник-лекар на „Ворга“ — каза тихо Фойл. — Ти беше на борда на „Ворга“ на 16 септември 2336 година.

Объркаността и яростта се превърнаха в ужас.

— На 16 септември вие минахте край повреден кораб. Близо до астероидния пояс. Разрушеният кораб беше „Номад“. Той сигнализираше за помощ и „Ворга“ мина покрай него. Вие го оставихте да продължи неуправляем и да загине. Защо?