Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Отзоваха се в широка пуста стая. Тежка верига висеше от тавана. Гол мъж бе обвит с веригата и висеше наполовина във въздуха. Той се въртеше, гърчеше се, издаваше мяукащи звуци и излъчваше котешка миризма.

— Питон — каза Фойл. — Това е нещо по-приемливо от горила. Не се приближавай до него. Ще ти смачка костите, ако те докопа.

Отдолу се дочуха гласове, които викаха:

— Форест! Какви бяха тези гърмежи? Весела Нова година, Форест! Къде, по дяволите, е празненството?

— Идвай тук — изсумтя Фойл, — трябва с джонтиране да го измъкнем навън. Ще се срещнем пак на плажа. Тръгвай!

Той измъкна нож от джоба си, преряза веригата, хвърли гърчещия се мъж върху гърба си и джонтира. Робин бе пристигнала на празния плаж Джервис миг преди него. Фойл дойде със сгърчения мъж на гърба си, който се изви около раменете му като питон и обхвана Фойл в желязна хватка. Червеното клеймо внезапно избухна върху лицето на Фойл.

— Синдбад — каза той със странен глас. — Старият мореплавател. Бързо, момиче! Десните джобове. Третият отгоре. Вторият отдолу. Ампулата е жило. Забий я в него. Където и… — гласът му заглъхна.

Робин отвори джоба, напипа пакета със стъклени ампули и го извади. Всяка от тях имаше в края си остро жило, подобно на жилото на оса. Тя заби жилото на една от ампулите в гърчещия се гръб на мъжа. Той колабира. Фойл отърси гърба си от товара и се надигна от пясъка.

— Иисусе! — промърмори той, като масажираше с ръка гърлото си. Пое си дълбоко въздух. — Гръм и мълнии. Контрол — каза той, като възвръщаше състоянието на контролирано равновесие и спокойствие. Алената татуировка изчезна от лицето му.

— Какъв беше целият този кошмар? — попита Робин.

— Аналог. Лекарствена дрога за психопати. Незаконен. Конвулсията някак го самоосвобождава и му връща примитивните страсти. Той се идентифицира с определен вид животно — горила, мечка гризли, бивол, вълк. Взема дрогата и се отъждествява с животно, което харесва. Явно предпочитанията на Форест са към змиите.

— Отвъде знаеш всичко това?

— Нали ти казах, че се уча, подготвям се за „Ворга“. Това е едно от нещата, които научих. Ще ти покажа и още нещо, което съм научил, ако нямаш пилешко сърце. Как се прекратяват спазмите на аналога.

Фойл отвори друг джоб на бойното си облекло и започна да работи върху Форест. Робин наблюдаваше известно време, след това нададе ужасяващ вик, обърна се и отиде по пясъка до водата. Тя стоеше и гледаше невиждащо прибоя и звездите, докато мяукането и гърченето затихнаха и Фойл я повика при себе си.

— Можеш вече да се завърнеш.

Робин се върна и намери едно разтреперано същество, което седеше изправено на пясъка и гледаше Фойл с мрачни трезви очи.

— Ти си Форест, нали?

— Кой, по дяволите, си ти?

— Ти си Бен Форест, главен космонавт. Преди време си летял на борда на „Ворга“ на Пристейн. Форест нададе вик на ужас.

— Ти беше на борда на „Ворга“ на 16 септември 2336 година.

Мъжът изхлипа и заклати глава.

— На шестнадесети септември минахте покрай разрушен кораб, близо до астероидния пояс. Останките на „Номад“, братски кораб на „Ворга“. „Номад“ сигнализира за помощ, а „Ворга“ мина покрай „Номад“. Изостави го да се носи без управление и да загине. Защо „Ворга“ направи това?

Форест започна да крещи истерично

— Кои даде заповедта да преминете без спиране?

— Иисусе, не! Не! Не!

— Всички записи от папките на „Бонис и Уиг“ са иззети. Някой е стигнал до тях преди мен. Кой е направил това? Кой беше на борда на „Ворга“? Кой летеше с теб? Искам да зная кои са офицерите и екипажът. Кой беше командирът?

— Не! — викаше Форест — Не!

Фойл държеше пачка банкноти пред истеричното лице на мъжа.

— Ще ти платя за информацията. Петдесет хиляди. Ще имаш аналог за остатъка от живота си. Кой даде заповедта да ме оставите да умра, Форест? Кой?

Мъжът удари банкнотите от ръката на Фойл, изправи се и се затича надолу по плажа Фойл го настигна и го събори на ръба на вълнолома, Форест падна с главата напред, с лице във водата, Фойл го задържа така.

— Кой беше командир на „Ворга“, Форест? Кой даде заповедта?

— Ще го удавиш! — извика Робин.

— Нека страда малко. Във вода е по-лесно, отколкото във вакуум. Аз страдах шест месеца. Кой даде заповедта, Форест?

Мъжът започна да изпуска мехурчета и да се задушава. Фойл повдигна главата му извън водата.

— Какъв си ти? Лоялен? Глупав? Изплашен? Човек като теб щеше да се продаде за пет хиляди. Аз ти предлагам петдесет. Петдесет хиляди за информация или ти, кучи сине, ще умреш от бавна и жестока смърт.