Рей Бредбъри - Изчезналият марсиански град

Уайлдър гледаше назад към Града, докато яхтата ги изведе изпод планината и пое по канала.

След около една миля настигнаха поета — вървеше си по брега на канала. Той им махна с ръка:

— Не, не, благодаря. Ще се поразходя — такъв прекрасен ден. Довиждане. Давайте.

Пред тях лежаха градове — малки градчета. Достатъчно малки, за да бъдат управлявани от човека, а не те да го управляват. Уайлдър дочу духова музика. Видя неоновите светлини в свечеряването. Различи бунището в свежата нощ под звездите.

Отвъд градчетата бяха сребърните ракети, високи, в очакване да полетят към звездната пустош.

— Истински — шепнеха ракетите, — истински неща. Истинско пътуване. Истинско време. Истинско пространство. Никакви подаръци. Нищо гратис. Просто завинаги хубав, усилен труд.

Яхтата стигна до родното си пристанище.

— За бога, ракети — прошепна той, — само чакайте да ви взема в ръцете си.

И той затича в нощта, за да го стори.

© 1967 Рей Бредбъри

© 1982 Нели Константинова, превод от английски

Ray Bradbury

The Lost City of Mars, 1967

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. Възпявам електрическото тяло. Разкази

ДИ „Христо Г. Данов“, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9312]

Последна редакция: 2008-10-14 23:00:00