Стивън Бруст - Джерег

— Виждаш ли, всъщност ние изиграваме сложно замислена измама. Трябва да стане достатъчно бързо, та Мелар да реагира, докато е объркан. Всъщност трябва да го накараме да се паникьоса. Такъв като Мелар няма да се паникьоса лесно и паниката му няма да продължи дълго. Дадем ли му време да премисли, ще разбере какво е станало и просто ще се телепортира обратно. Което ни връща към самото начало.

— Мислиш ли — попита Крейгар, — че можем да накараме Мороулан да вдигне телепортна преграда около Черен замък, за да не може да се върне там? Или, да речем, би могла да го направи Алийра.

— Ако си забравил, Алийра изобщо няма да е в състояние да вдига телепортна програма, нито да я задържи. А ако трябва да я направи Мороулан, той ще се намеси в по-ранната част от плана и тогава няма да успеем.

— Ами ако Мороулан бъде включен в него от самото начало? — попита Коути.

Алийра отговори вместо мен:

— Той изобщо няма да позволи да направя това, което ще правя, дори да се съгласи с останалото — което няма да направи, между другото.

— Защо не?

— Защото е Мороулан. След като всичко свърши, ако свърши добре, ще се съгласи, че всичко е било чудесно. Но междувременно ще се опита да ни спре, ако може.

— Какво искаш да кажеш — попита я Коути — с това, че нямало да ти позволи да направиш това, което ще правиш?

— Просто каквото казах. Дори да не е замесен по никакъв друг начин, най-малкото ще се опита да предотврати тази част.

— Защо? Щом не си застрашена…

— Никога не съм казвала — отвърна спокойно Алийра, — че няма да съм застрашена.

Коути я изгледа рязко.

— Не претендирам, че разбирам от Велики оръжия, но щом не е безопасно…

— Нищо не е „безопасно“. Това е по-добра възможност, отколкото ако направя нещо, което да принуди Мороулан да ме убие.

Коути се притесни.

— Но Алийра, душата ти…

— И какво? Мисля, че имаме добър шанс да оцелеем, при което честта на Мороулан остава непокътната и проблемът е решен. Иначе за Мороулан и за мен ще свърши много по-зле, без шансове нещата да се поправят. Това е най-добрата ни възможност.

Коути все пак не изглеждаше много доволна, но не каза нищо повече по темата.

— Какво ще кажете Деймар да хвърли втора илюзия, за да мога да се вмъкна и аз? — попита Крейгар.

— Не става — отвърнах. — Тогава кой ще направи телепортирането? Не забравяй, че ние не можем да го направим, защото е използване на магия срещу гост на Черен замък. Убеден съм, че този, който ще направи телепорта, трябва да е един от двамата телохранители, тъй че да го направи същевременно непроследим.

— Дори ако Мелар те помоли да го направиш ти?

Погледнах Алийра и тя кимна и каза:

— Дори тогава. Ще трябва да бъде оставен на собствената му сила, или да разчита на човека си, иначе Мороулан със сигурност ще се засегне.

— Ммм… сигурно. Но все пак трябва да има някакъв начин да ти се притечем на помощ.

Свих рамене.

— Да, може преградата им за проследяване да не се вдигне толкова бързо, че да не можете да ме намерите. И предполагам, че Алийра ще може да ме намери с Пътедир — след като се съживи. — Постарах се да не добавя: „ако се съживи“.

— И колко време ще отнеме това? — попита Крейгар.

— Кой знае? — отвърна Алийра. — Такова нещо не е правено никога, доколкото знам.

Коути ни погледна мрачно.

— И няма никакъв начин да те намерим сами?

— Ами — отвърнах, — ще е мило от ваша страна, ако опитате. Но съм сигурен, че някаква преграда ще е вдигната, и че този, който ще я направи, е добър. Без Пътедир ще трябва доста да се потрудите, докато развалите магията.

Коути въздъхна.

— Според това, което чувам, Влад, ти не си от неговата класа като боец.

— Давам си сметка. Но се бия в източния стил, нали? И намерението ми е да го сваля преди изобщо да е разбрал, че не съм този, за който се представям.

— Което ме подсети — каза Алийра. — Ако се стигне до бой, ще трябва да го държиш зает през цялото време.

— Предполагам, че сам ще се погрижи за това — отвърнах сухо. — Но защо?

— Защото ако разбере какво точно е станало — а както ни го описваш, той ще разбере — ще трябва само да се телепортира обратно в Черен замък, ако му оставиш шанс.

Страхотно.

— Права си — признах. — Вероятно ще се сети. Колко време ще му отнеме според теб?

— Да направи телепортирането? Ако не греша в преценката си, само две-три секунди.

— Значи по време на боя не мога да му позволя повече от две секунди пауза. — Свих рамене. — Всичко е наред. Както казах, очаквам, че той няма да ми позволи да си поема дъх, ако се стигне до бой. Но се надявам, че няма.