Стивън Бруст - Джерег

— Между другото — каза Крейгар, — какво става, ако все пак се обърне към теб и ти каже да го телепортнеш навън?

— Надявам се, че ще помоли другия — което е шанс петдесет на петдесет. Ако все пак се обърне към мен, ще го погледна много тъпо и ще се престоря, че съм в шок. Би трябвало да изглежда правдоподобно.

Деймар щракна с пръсти.

— Некромантката! Тя няма нужда да проследява телепорта; може да приложи своите си начини, за да те намери.

— Не и без псионичен контакт — отвърнах. — А най-вероятно преградите, които ще вдигнат срещу проследяването на телепорта, ще блокират също така и обичайните ни заклинания за издирване — а това значи, че аз няма да мога да се свържа с теб, нито ти с мен.

— О! — каза Деймар.

— Така — обърнах се към всички. — Някой от вас може ли да измисли алтернативи? Нещо, което може да съм пропуснал?

Последва мълчание.

— Така си и мислех. Добре, това е всичко. Да се залавяме за работа.

Крейгар излезе да осигури камите. Другите почнаха да си упражняват ролите. Аз отидох в килера с оръжията и намерих два еднакви ножа. Бяха дълги и тънки стилети, с по педя острие.

Взех единия и го наточих грижливо — отделих за това повече от час. Реших да не го намазвам с неотразяваща черна боя, тъй като този път нямаше да има много дебнене, след като се озовеше в ръката ми.

Не че не съм готов да използвам всяко оръжие, което ми падне подръка, за да си свърша работата, но се чувствам някак по-удобно, когато си имам наум от самото начало точно определено оръжие и го познавам съвсем добре. Тъкмо затова извадих двата еднакви ножа. След като наточих единия, нямаше повече да го пипна, докато не тръгнех утре към Черен замък. По този начин той щеше да е свързан много малко с мен. След като щеше да има толкова малко от „усещането“ ми за него, можех спокойно да го оставя на място. Това е много по-безопасно, отколкото да го намерят по-късно у мен — тъй като няма как да се заличи връзката между оръжие-убиец и жертвата.

Взех дубликата, премерих тежестта и баланса и го подържах малко. Направих с него няколко замахвания с всяка ръка, след което се съсредоточих повече върху използването му с лявата.

Извадих рапирата и се поупражнявах с нея, като използвах окачената на стената мишена, париране и рипост. Всъщност, ако работата беше стандартна, изобщо нямаше да се каня да мятам нож по някого, но в този случай можеше да се наложи.

След това извадих няколко парчета дърво, подредих ги пред стената и замятах ножа по тях, като сменях замаха и удара. Повторих по няколко пъти всяка форма на атака, която можех да измисля.

Останах доволен. Оръжието беше добро. Не много добро за рязане, но смъртоносният удар едва ли щеше да е рязане. Хвърляше се съвсем добре — макар и не съвършено — и много добре лежеше в ръката ми за всякакви възможни забиващи движения, които можеше да направя.

Взех кания и след като помислих малко, я привързах от външната страна на левия си крак, точно над коляното. Ножът беше малко прекалено дълъг, за да се скрие задоволително, но наметалото ми щеше да го прикрива добре, а беше поставен идеално за максимална скорост при ваденето в случай, че действах с рапирата. Е, не чак идеално; на тила ми щеше да е още по-добре, но пък тогава щеше да е в ръката ми в положение през рамо, което щеше да е толкова добре, колкото хватка отдолу за забиване по средата на свръзка, примерно.

Лойош наблюдаваше известно време приготовленията ми мълчаливо, след което каза:

„Има един проблем с плана ти, шефе“.

„И той е?“

„Частта с «отвличането»“.

„Какво имаш предвид?“

„Щом ще съм зает с отвличането на някои хора, това значи, че няма да съм подръка, когато убиваш“.

„Знам“.

„Е, това никак не ми харесва!“

„За да бъда съвсем откровен с теб, приятелю, на мен също“.

Всеки гражданин на Драгарската империя има постоянна връзка с Имперския глобус, който кръжи около главата на Императрицата с цветове, отразяващи настроението на Нейно величество във всеки даден момент.

Тази именно връзка изпълнява много функции едновременно. Може би най-важната от тях, за повечето хора, е, че позволява да се използва силата на Великото море на хаоса (за разлика от по-малкото, сътворено от Ейдрон), което осигурява енергията за магьосничество. За всеки достатъчно опитен тази сила може да се оформя, извайва и да се използва за какво ли не — зависи, разбира се, от умението на потребителя.