Стивън Бруст - Джерег

Постоях за миг, след което атакувах, симулирайки драгарското движение за посичане в главата. Стигнах до главата, малко под линията на меча му, под остър ъгъл нагоре.

Той отвърна с очакваното париране, като смъкна лакътя си така, че мечът му също се изви под ъгъл, още по-остър от моя. В същото време силата на оръжието му се изпречи на слабостта на моето. Това му осигури много добра позиция за посичащ удар към главата ми; но преди да го нанесе, аз се задвижих и…

… усетих, че нещо леко се опира в корема ми. Погледнах надолу и видях лявата му ръка. Ако битката беше истинска, тази ръка щеше да е стиснала кама. Ако бяхме сами, сигурно щеше да използва истинска кама, без да ме порази с нея, но беше предпочел да не показва на всички тези хора къде крие допълнителните си оръжия. Заех нормална стойка, поздравих го и прибрах рапирата.

— Откъде — попитах го — извади тази кама?

— От канията под левия лакът — отвърна той без колебание.

— Добре. Има ли друго място, откъдето можеш да я извадиш също толкова ефикасно?

Той помисли малко, след което каза:

— Разполагам с лява подлакътна кания с пружинен механизъм, пригодена за употреба с лявата ръка. Ако се бях приготвил за изваждане с дясна ръка, което е също така обичайно, тогава бих се спрял на обикновена кания на кръста. И в двата случая е бързо. Мога да използвам факта, че цялата лява страна на тялото ти е незащитена, и да атакувам със същото движение, с което я изваждам. Кания на бедрото ще означава, че трябва да смъкна ръката си повече, отколкото е допустимо, да се прави кръстоска пред тялото не е нужно, а всичко друго ще е по-лошо.

Кимнах.

— Много добре. Коути, имаш ли да добавиш нещо, или си съгласна?

Тя помисли малко, след което поклати глава.

— Не, той е прав. Ще е едно от тези двете.

— Така. Крейгар, искам да ми осигуриш две моргантски ками.

Той ме погледна изненадано, след което сви рамене.

— Става. Колко силни да са?

— Достатъчно силни, за да разбере всеки, че са моргантски, но не толкова силни, че да си личи, когато са в каниите.

— Ясно. Мога да намеря две такива. И, чакай да отгатна, сигурно искаш едната да е с подходящия размер за кания на кръста, а другата — за подлакътна.

— Схвана. Чакай да помисля малко… — Бях огледал много внимателно за оръжията, които носеше Мелар, но ме беше интересувала не толкова големината им, колкото къде са. Помъчих се да си спомня… Къде беше онази малка издутина? Ах, да. А когато се обърна след разговора с Господаря на ястреби, колко от дръжката бях видял от канията на кръста? Така. Приличаше на стандартна костена дръжка. Колко дълго трябваше да е острието, за да е балансирана добре? И колко широко? Чувствах, че съм много близо.

— Канията на кръста — казах. — Обща дължина трийсет и пет сантиметра, от които половината е острие. Малко над два и половина сантиметра ширина в най-широката част. Подлакътна кания: да речем двайсет и три обща дължина, четиринайсет острие и два и половина ширина при предпазителя. — Млъкнах. — Някакъв проблем?

Той ме погледна с неудобство.

— Не знам, Влад. Би трябвало да мога ги намеря, но не мога да съм сигурен. Ще говоря със снабдителя си и ще видим какво има той, но си адски прецизен.

— Знам. Но се постарай. А, да не забравиш — този път не трябва да са непроследими.

— Това ще ме улесни.

— Добре.

Обърнах се към Кийра.

— А сега — големият въпрос. Можеш ли да облекчиш Мелар от две ками, без той да забележи? И още по-големият проблем — без телохранителят му да забележи? Говоря, разбира се, за камите под лакътя и на кръста.

Вместо отговор тя само се усмихна.

— Хубаво. А сега: можеш ли да ги върнеш след това? Да ги поставиш на мястото им, без да забележи?

Тя свъси вежди.

— Да ги върна? Не знам… Мисля, че да… защо не? Доколкото схващам, искаш да ги сменя с други, нали?

Кимнах.

— И — добавих — не забравяй, че ще бъдат моргантски ками, така че трябва да останат незабелязани при подмяната.

Тя махна пренебрежително.

— Ако изобщо мога да го направя, това, че ще са моргантски, е без значение. — За миг погледът й стана блуждаещ и забелязах как ръката й леко потрепера, докато превърташе наум нужните движения. — Камата на кръста — заяви накрая — може да стане. Колкото до другата… Замисли се отново. — Влад, сигурен ли си, че има пружинен механизъм за лява ръка, или просто е обърната за вадене с дясната?

Замислих се. Върнах отново спомена как го видях и онази издутина, която трябваше да е от камата, но не можах да го изчистя съвсем.