Стивън Бруст - Джерег

Мороулан ме изгледа твърдо.

— И коя — попита той — е особата, която ни е излязла с тази великолепна схема?

Издържах погледа му и поклатих глава.

— Не. Тази информация не мога да я дам дори на теб.

Той ме изгледа малко по-продължително, след което сви рамене.

— Добре. Всеки случай, благодаря ти.

— Знаеш ли в кое е най-голямата ирония? — попитах.

— В кое?

— Тъкмо се мъчех да намеря някакъв начин сам да предотвратя поредната война дракон — джерег, и тъкмо когато ми падна в скута, взех, че го изтървах.

Мороулан се усмихна бегло.

— Не допускаш, че могат да стигнат чак дотам, нали?

Понечих да кимна, но се спрях. По дяволите, като нищо можеха да стигнат дотам! Демона хич нямаше да се поколебае!

— Какво има, Влад? — попита Алийра.

Поклатих глава и се свързах с Фентор.

„Да, милорд?“

„Върна ли се на дежурство?“

„Да, милорд“.

„Направи пълна проверка на всички зони за сигурност. Веднага. Погрижи се да няма никакъв пробив. Искам да си готов преди час! Действай!“

Задържах контакта, докато той раздаваше нужните заповеди. Ако аз трябваше да ликвидирам Мелар, как щях да преодолея системата за сигурност на Мороулан? Превъртях всичко в ума си. Но нали сам бях организирал цялата проклета система, разбира се, аз нямаше да мога да видя слабости в нея. Да попитам Кийра? По-късно, ако ми останеше време. Стига да не се окажеше прекалено късно.

„Всичко се проверява, милорд“.

„Добре. Задръж така“.

Мороулан и Алийра ме гледаха озадачено. Не им обърнах внимание. Значи… прозорците ги забрави — никой не влиза така. Тунели? Ха! От една миля във въздуха? И то след като Мороулан може да засече всякаква магия, направена около замъка? Няма начин. Дупка в стената? Ако не използваха магьосничество, което нямаше да могат, щеше да им отнеме много време. Врати? Главната порта беше подсилена с вещерство, чародейство и лейди Тилдра. Забрави. Задни врати? Слугински входове? Не, имахме си пазачи.

Пазачи. Възможно ли беше пазачите да са подкупени? Щяха да са нужни, колко? Проклятие! Само двама. Колко време трябваше, за да се уреди това? Не повече от два дни. Не, не би могъл да намери двама стражи само за два дни, без да намери най-напред един, когото да уговори. Избива всички, които са отказали?

„Фентор, имаме ли смъртни случаи на стражи през последните два дни?“

„Не, милорд“.

Така. Добре. Значи никой не е подкупен. Какво друго? Подмяна на страж? О, мамка му. Точно това щях да направя аз.

„Фентор, имаме ли днес на служба някакви нови пазачи? Хора, които са наети преди по-малко от три дни? Ако не, провери за слуги. Но първо провери стражите“.

Точно това щях да направя, разбира се. Наемам се като страж или като слуга и изчаквам идеалния момент. Трябваше само да уредя подходящият страж в този момент да е зает, да е болен или да му потрябват няколко дни отпуск, може би да подкупя някого, а може би щеше да мине и без това, стига да успея да се добера до регистъра и да вмъкна името си.

„Между другото, да. Имаме един нов, пред банкетната зала. Стражът, който обикновено е на пост там…“

Прекъснах връзката. Докато изхвърчах през вратата, чух виковете на Мороулан и Алийра зад себе си. Некромантката, която през цялото време не беше обелила и дума, остана. В края на краищата какво значеше за нея една смърт повече или по-малко?

Понесох се към банкетната зала като фурия. Лойош обаче беше по-бърз. Плющеше с крилете си на десетина крачки пред мен. Веднага видях двамата стражи пред вратата. Забелязах, че ме познаха. Кимнаха леко и застанаха мирно, когато започнах да се приближавам. Забелязах, от петдесет стъпки, че единият крие кама под униформата си — нещо, което съвсем не беше в стила на драконите. Слава на Барлън, не бяхме закъснели.

Мороулан бе по петите ми. Пазачът със скритата кама кръстоса за миг погледа си с моя; после се обърна и влетя в помещението, Лойош го следваше плътно. Двамата с Мороулан затичахме след него. Извадих един от ножовете за мятане; Мороулан извади Чернопрът. Присвих се за миг от онова, което причиняваше на ума ми оголеното му оръжие, но не позволих това да ме забави.

Отвътре се разнесоха викове, несъмнено в отговор на псионичните заповеди на Мороулан. Профучах през вратата. В първия миг не можах да го зърна, скрит сред тълпата. После видях атаката на Лойош. Чу се писък и видях как блесна меч.

Двамата се заковахме на място. Мелар вече се открояваше ясно, без изобщо да изглежда притеснен. Само удостои Мороулан с питащ поглед. Въпросният „страж“ лежеше точно в краката му и главата му се търкаляше на няколко стъпки встрани. Над трупа стоеше истински страж, с оголен дълъг меч, от който капеше кръв. Вдигна очи към Мороулан и той му кимна.