Стивън Бруст - Джерег

След няколко минути Некромантката се изправи. Мътните й призрачни очи за миг ми се сториха почти щастливи. Погледнах към Мороулан, който вече дишаше — спокойно и дълбоко. Очите му се отвориха.

Първата му реакция беше гняв. Видях как се намръщи, после на лицето му се изписа объркване. Огледа се и попита:

— Какво стана?

— Бяха те подредили — отвърнах.

Той ме погледна озадачено и поклати глава. Вдигна ръка и му помогнах да стане. Огледа ни един по един и очите му се спряха на младата магьосничка, която продължаваше тихо да хлипа. После попита:

— Коя е тази?

— От Лявата ръка — обясних. — Била е наета, предполагам, от онзи, който е свършил работата с теб. Трябвало е да се погрижи да не бъдеш пресъживен. И го направи. Но, разбира се, който е направил магията, може и да я развали, и ние я убедихме да я махне.

Той я изгледа замислено.

— Значи е доста добра, а?

— Бива я — каза Алийра.

— В такъв случай — каза Мороулан, — подозирам, че е направила повече от това. Някой ме порази веднага щом влязох… щом влязох…

— В склада — казах.

— Да, в склада. Някой успя да ме лиши от всички защитни магии. Дали случайно не бяхте вие, милейди?

Тя го погледна вяло, но не отговори.

— Така трябва да е било — казах аз. — Защо да се наемат две магьоснички, щом ти трябва само една?

Той кимна.

Прибрах си камата от пода, пъхнах я в канията и я подадох на Мороулан. Той си колекционира моргантски оръжия, а пък аз тази не исках да я виждам повече. Погледна я, кимна и я скри под наметалото си.

— Да се махаме оттук — предложих.

Тръгнахме към вратата. Алийра улови погледа ми и не можа да скрие напълно отвращението си. Извърнах очи и попитах Мороулан:

— А какво ще правим с нея? Гарантирахме й душата, ако ни помогне, но други обещания не сме давали.

Той кимна, обърна се и извади от колана си кама от обикновена стомана.

Останалите си излязохме. Никой не изпитваше особено желание да види развръзката.

Когато стигнахме до библиотеката, Мороулан ни беше догонил. Камата му беше прибрана. Опитах се да разкарам от ума си неприятния случай. Не успях, разбира се.

Всъщност — и това беше смешното, стига да си в настроение за смях — до този момент бях извършил четиридесет и едно убийства и нито едно не беше ме притеснило. Ни най-малко. Но този път, когато дори не бях наранил тая кучка, ме притесни толкова, че години наред щях да се събуждам, виждайки лицето й. Възможно бе да ми е сложила някакво проклятие, но се съмнявах. Просто нещата стояха така. О, по дяволите, не искам да говоря повече за това!

Фентор беше в библиотеката. Щом видя Мороулан, се прекърши съвсем. Скочи и падна на колене, свел глава. Почувствах, че ми прилошава отново, но Мороулан прояви повече разбиране.

— Стани — каза той грубо. — А сега седни и ни разкажи всичко.

Фентор кимна и стана. Мороулан го отведе до един стол и му наля вино. Той го изпи жадно, без да похвали реколтата, докато ние още сядахме и си наливахме по чаша. След малко вече беше в състояние да говори.

— Тази сутрин, милорд, получих послание и…

— Как? — прекъсна го Мороулан.

— Псионично.

— Добре. Продължавай.

— Представи се като джерег и каза, че имал сведения, които иска да ми продаде.

— Нима? Какви „сведения“?

— Име, милорд. Каза, че ще има опит за покушение срещу Мелар, който е наш гост, и че на убиеца му е все едно, че е тук. — Фентор сви рамене съжалително, сякаш искаше да се оправдае за неразумния си контакт. — Каза, че убиецът е достатъчно добър, за да преодолее системата ни за сигурност.

Мороулан ме погледна и вдигна вежда. По този красноречив начин искаше да каже, че за сигурността отговарям аз. Можеше ли да се преодолее?

— Всеки може да бъде убит — казах сухо.

Устните му се свиха в лека усмивка, той ми кимна и отново се обърна към Фентор.

— Наистина ли мислиш, че са готови да започнат война дракон — джерег?

Отворих уста да заговоря, но веднага премислих. Нека си довършеше разказа.

— Уплаших се, че би могъл — каза Фентор. — Във всеки случай реших, че ще е по-добре да получа името, просто за всеки случай.

— Искал е да ти даде името на убиеца? — намесих се неволно.

Той кимна.

— Каза, че ужасно му трябвали пари, натъкнал се на това и решил, че Мороулан ще се заинтересува.

— Предполагам — каза Мороулан, — че не ти е хрумнало да ми донесеш тази информация преди да се опиташ да предприемеш нещо сам?