Стивън Бруст - Джерег

Фентор помълча малко, след което попита:

— А вие щяхте ли да го направите, милорд?

— Със сигурност не — отвърна Мороулан. — Едва ли бих се поддал на нечие изнудване. — Вдигна леко брадичка.

(О, престани, мой досаден стомахо!)

Фентор кимна.

— Предположих, че точно това щеше да е реакцията ви, милорд. От друга страна, моята работа е да се грижа нищо лошо да не се случи на гостите ви и реших, че ще ми е от полза всяко предимство, което можех да получа, ако наистина се появи убиец, който ще се опита да премахне Мелар.

— Колко ти поиска за това? — попитах аз.

— Три хиляди златни империала.

— Доста евтино — отбелязах. — Предвид рисковете, които е поел.

— А златото откъде е? — попита Мороулан.

Фентор сви рамене.

— Всъщност не съм чак толкова беден. И след като го реших на своя глава…

— Предположих го — каза Мороулан. — Ще те овъзмездя.

Фентор поклати глава.

— А, златото си е у мен. Те така и не го взеха.

Това вече го знаех. Имахме си работа с професионалисти, в края на краищата.

Фентор продължи:

— Пристигнах на координатите за телепортиране, които ми дадоха, и веднага щом се озовах там, ме удариха. Бях заслепен и след това — убит. Представа нямах нито какво стана, нито защо, докато не се събудих, пресъживен от Алийра, и не видях… — преглътна и извърна лице — не видях вашия труп, милорд. Тогава уредих да ни телепортират обратно.

Изпитах лека нотка на съчувствие към него. Може би трябваше все пак да го уведимом за трупа на Мороулан само на няколко стъпки от него, но пък точно в този момент нямах настроение да си бъбрим за дреболии, а и не разполагах с време.

— Временно съм го освободил от служба — вметнах.

Мороулан стана, отиде до него, изгледа го отгоре и каза:

— Е, добре. Одобрявам мотивите, стоящи зад тези твои действия. Разбирам основанията ти и ти съчувствам. Но никакви подобни действия в бъдеще. Ясно ли е?

— Да, милорд. И ви благодаря.

Мороулан го потупа свойски по рамото.

— Много добре. Върнат си на служба. Тръгвай.

Фентор се поклони и напусна. След като се увери, че е излязъл, Мороулан тръшна вратата след него, седна и отпи от виното.

— Несъмнено — каза той, — всички се надявате да чуете какво се случи с мен.

— Как позна? — обадих се.

Той сви рамене.

— Получих послание. От същия индивид, който се е свързал с Фентор, най-вероятно. Фентор, както твърди той, са го подвели. Аз получих указание — произнесе думата с особена неприязън — да оттегля закрилата си над лорд Мелар и да го изгоня от дома си. Казаха ми, че ако не го направя, ще убият Фентор. Заплашиха ме, че ще използват моргантско оръжие, ако се опитам да го спася.

— И ти естествено — казах аз — отпраши право натам.

— Естествено — съгласи се той, без да обръща внимание на сарказма ми. — Продължих да си говоря с него достатъчно дълго, за да го проследя къде е, поставих си стандартните предпазни магии и се телепортирах.

— Фентор жив ли беше тогава?

Той кимна.

— Да. Докато се мъчех да ги проследя, ги накарах да ме свържат с него, за да се уверя, че е жив. Беше в безсъзнание, но жив.

— Така или иначе — продължи той, — пристигнах. Онази, ъъъ, дама, която оставихме преди малко, ми хвърли някакво заклинание. Предполагам, че е било подготвено предварително. Чак сега разбрах, че е била тя, разбира се, но магията ме лиши от всички защити срещу физическо нападение. — Поклати глава. — Длъжен съм да призная, че съм възхитен от добрия им разчет. И ти би се възхитил, Влад. Още докато усетя какво става, нещо ме удари по тила и видях ножа, идващ към мен. Крайно неприятно. Не ми остана време за никаква контраатака. Точно както го бяха замислили, разбира се.

Кимнах.

— Знаели са си работата. Трябваше да се сетя по-рано.

— Как изобщо би могъл да го предвидиш? — попита Алийра.

— Някои среди бяха споменали, че са измислили начин как да убият Мелар, без целият дом на Дракона да им скочи. Трябваше ми доста време, но накрая се сетих, че единственият начин това да стане, без Мелар да е напуснал Черен замък, ще е ако Мороулан им направи услугата да умре чинно. След което, разбира се, няма да има проблем, тъй като той вече няма да е гост на Мороулан.

Мороулан поклати тъжно глава.

Продължих:

— Веднага щом разбрах, че Фентор и Улирон са си разменили дежурствата, схванах, че става нещо. Досетих се какво може да е, свързах се с Алийра и… е, останалото го знаеш.

Не го знаеше, разбира се, но нямах настроение да му обяснявам как за малко щях да разтворя и себе си, и половината Адриланка в суров хаос.