— Ейдрон — казах.
Тя кимна и каза:
— Да, моят баща. Убиецът си имал лични причини да мрази Императора и да съдейства на баща ми да измислят как да го отровят, когато всичко се разпаднало. Както знаеш, накрая тъкмо Марио уби Императора, след като се опита да използва Глобуса срещу джерег. Другото, което знаеш, е, че си имаме едно море от хаос на мястото на някогашната Драгара, без Император, без Глобус и без Империя. Минаха близо двеста години, преди Зерийка да се върне с Глобуса.
Поклатих глава. Адски много проклети изненади ми се бяха струпали за адски малко дни. Не можех да се справя.
— А сега — казах, — ще се случи отново.
Мороулан кимна. Всички замълчахме. Накрая Мороулан кротко попита:
— И ако се случи, Влад, на коя страна ще бъдеш ти?
Не отговорих.
— Знаеш ли — продължи той, — че аз ще съм една от първите жертви на дома Джерег?
— Знам. И знам освен това, че ще си на първата линия в опита ви да унищожите организацията. Както и Алийра, впрочем. И между другото, аз ще съм един от първите, по които ще ударят драконите.
Той кимна.
— Е, смяташ ли тогава, че можеш да разубедиш джерегите този път да не го правят?
Поклатих глава.
— Не съм исола, Мороулан, и нямам острите им зъби. И да ти кажа честно, изобщо не съм сигурен дали щях да го направя, дори да можех. Изслушах всички основания защо Мелар трябва да напусне — много е трудно да бъдат оборени.
— Разбирам. Навярно би могъл да ги убедиш да изчакат. Както знаеш, той ще остане тук само още няколко дни.
— Не става, Мороулан. Няма начин.
Той кимна. Поседяхме още малко мълчаливо; после казах:
— Предполагам, че няма никакъв начин, поне веднъж, да ни оставиш да го хванем? Нали знаеш, трябва само да го изгониш. Нямах намерение даже да те питам, но…
Алийра ни изгледа напрегнато.
— Съжалявам, Влад. Не.
Алийра въздъхна.
— Добре — казах. — Всъщност не мислех, че би го направил.
Отново помълчахме няколко минути; после Мороулан заговори отново.
— Може би не е нужно да казвам това, но ще ти напомня, че ако нещо, каквото и да е, го сполети в този дом, няма да се примиря, докато не разреша случая. Нищо няма да ме спре, дори да си ти… А ако наистина се окажеш ти или някой друг джерег, лично аз ще обявя война на дома и ще ме подкрепи всеки дракон в Империята. Приятели сме от толкова време и си ми спасявал живота неведнъж, но няма да позволя нито на теб, нито на никого да се измъкне с убийството на мой гост. Разбираш това, нали?
— Мороулан — отвърнах, — ако смятах да направя нещо такова, изобщо нямаше да те питам, нали? Щях вече да съм го направил. Познаваме се от… колко? Четири години? Изненадан съм, ако ме познаваш толкова слабо, че да допуснеш, че ще злоупотребя с приятелството ти.
Той поклати тъжно глава.
— Никога не съм помислял, че би го направил. Просто исках да съм сигурен, че нещата са поставени ясно и открито.
— Добре. Все едно, мисля, че и аз бях откровен, след като дойдох да те помоля за каквото те помолих. Сега трябва да си тръгвам. Налага се да го премисля.
Той стана с мен. Поклоних му се, а също и на Алийра, и на Некромантката. Алийра ми отвърна с поклон; Некромантката ме погледна с тъмните си очи и ми се усмихна. Обърнах се към вратата. Мороулан ме стисна за рамото.
— Влад, съжалявам.
Кимнах.
— Аз също.
„Страшничко е да откриеш какво на мрака дълбините крият“.
Коути ме познаваше по-добре от всяко друго живо същество, може би с изключение на Лойош. Потисна желанието да поведе разговор, което може би изпитваше, и ме остави да размишлявам мълчаливо, докато се хранехме. Сряза предложението ми аз да поема нейния ред за готвене, след като тя беше поела моя, и много грижливо сготви нещо постно и безинтересно, за да не се почувствам задължен да й направя комплимент. Умна жена е съпругата ми.
Апартаментът ни беше малък, на горния етаж, с две предимства: беше добре осветен и имаше голяма кухня. Има един начин да различиш апартамент, собственост на джерег, от който и да е друг апартамент: липсата на заклинания за спиране или засичане на крадец. Защо ли? Много просто. Никой обикновен крадец няма да обере жилището на член на организацията, освен по погрешка. Ако такава грешка се случи, до два дни ще си върна всичко, гарантирано. Крейгар може да уреди да се счупят няколко кокала, за да стане това, но ще стане. Единственият друг вид крадец, който може да съществува, е някой като Кийра; някой специално привлечен, за да влезе в жилището ми и да вземе нещо. Ако това се случи, просто не съществува никаква защита, която да поставя и която би струвала и един писък на текла. Да задържиш Кийра? Ха!
Читать дальше