Стивън Бруст - Джерег

И тъй, седяхме си ние уютно в кухничката и аз казах:

— Знаеш ли какъв е проблемът?

— Какъв?

— Всеки път, когато се опитвам да измисля как да го направя, стигам само до това, което ще се случи, ако не го направя.

Тя кимна.

— Още ми е трудно да повярвам, че Демона съзнателно и преднамерено би започнал война дракон — джерег. — Поклатих глава. — Но какъв избор има той всъщност?

— Добре де, ако беше на неговото място, щеше ли да го направиш?

— Точно това е въпросът — казах. — Мисля, че бих. Разбира се, те ще ни сдъвчат и изплюят, но ако Мелар се отърве, това значи бавна смърт за цялата организация. Ако всеки джебчия на улицата почне да си въобразява, че може да ужили съвета, един от тях рано или късно ще успее. А след това ще се опитват други и ще става все по-лошо.

Тогава ми светна, че повтарям като папагал всичко, което ми беше казал Демона. Свих рамене. И какво от това? Беше вярно. Само да имаше някакъв начин да се отървем от Мелар без война… но такъв начин, разбира се, имаше. Демона го беше открил.

Разбира се, просто убивам Мороулан, беше си помислил той. Точно затова ми беше оставил онзи шанс, в „Синия пламък“, да му съдействам. Какво пък, благородник си беше донякъде, не можех да му го отрека.

Зачудих се какъв ли ще е следващият му ход. Можеше отново да опита с мен или Мороулан, или да ни зареже и да удари направо по Мелар. Предположих, че ще опита това, тъй като времето се скъсяваше критично и някои вече започваха да говорят. Колко още можехме да го крием под наметалата си? Още ден? Два, с повечко късмет? Осъзнах, че Коути ми говори.

— Прав си — каза ми тя. — Той трябва да бъде премахнат.

— А не мога да го пипна, докато е в Черен замък.

— И джерегите не могат да чакат, докато го напусне.

Да, вече не можеха. Как щеше да дойде този път нападението? Все едно, не можеха да подготвят нищо за един ден, а Мороулан беше затегнал сигурността си. Щеше да почака до утре. Нямаше как. Днес нямаше да има кой знае каква полза от мен.

— Точно както го каза — отвърнах й. — Заклещен между дракон и дзур.

— Почакай. Влад! Какво ще кажеш за някой дзур? Не би ли могъл да изиграеш някой дзурски герой така, че той да го премахне вместо теб? Можем да се опитаме да намерим някой от по-младите, който не знае историята му, някой магьосник, да речем. Знаеш колко лесно е да се манипулират дзурски герои.

Поклатих глава.

— Не става, мила — отвърнах й; мислех за думите на Мороулан по-рано същия ден. — Като оставим настрана възможността Мороулан да се досети какво е станало, просто не искам да му причиня това.

— Но ако изобщо не разбере…

— Не. Аз ще знам, че съм този, заради когото клетвата му е нарушена. Не забравяй, Мелар не е просто в дома на Господар на дракони, което само по себе си е достатъчно неприятно; Мороулан изрично е заявил, че Черен замък е нещо като свято убежище за всеки, когото е поканил. За него това е твърде важно, за да се отнасям пренебрежително.

„Виж ти! Ние ли сме благородниците днес?“

„Млъквай, Лойош. И си очисти чинията“.

„Чинията е твоя“.

— Освен това — продължих гласно към Коути, — ти как ще се чувстваш, ако си поела работата, а жертвата ти се е скрила при Ноуратар?

Споменаването на старата й приятелка и партньорка я накара да се замисли.

— Хм. Ноуратар щеше да разбере — промълви тя след малко.

— Дали?

— Да… е, предполагам, че не.

— Така. И ти не би я помолила, нали?

Тя помълча още по-дълго.

— Не.

— Така си и мислех.

Коути въздъхна.

— Тогава не виждам изход.

— И аз. „Изходът“, както се изрази, е да бъде убеден Мелар да напусне Черен замък доброволно и след това да бъде закован. Можем да се опитаме да го подлъжем, като му нагласим някакво фалшиво съобщение, но не можем да го нападнем, нито да използваме каквато и да е форма на магия, докато е там.

— Почакай малко, Влад. Мороулан няма да ни позволи да го нападнем или да използваме магия, но ако, да речем, му пратим някакво писъмце, което да го убеди да напусне, в това няма нищо нередно. За Мороулан ще е все едно, нали?

— Да.

По лицето й премина сянка на пълно объркване.

— Но… но това е нелепо! Какво значение има за Мороулан как ще го изкараме, ако го направим? Какво общо има тук правенето на магия?

Поклатих глава.

— Някога да съм твърдял, че разбирам драконите?

— Но…

— О, мисля, че почти го разбирам. Идеята е, че всъщност не можем да му направим нищо.

— Но ако го излъжем, това не означава ли, че му „правим“ нещо?