Стивън Бруст - Джерег

— Направи го — наредих. — Съдействай й.

Той отпусна глава назад и затвори очи.

След минута Алийра отвори очи и ме погледна.

— Мисля, че го улових.

Извади Пътедир, а Фентор ахна и понечи да се дръпне.

В този миг чух, че нещо издрънча леко на пода, и след това псевдогласът на Крейгар каза: „Готово“.

Видях в краката си прибрана в кания кама.

„Добра работа“, похвалих го и прекъснах връзката, преди да е почнал да ми задава ненужни въпроси.

Извадих камата и я огледах. Още щом я издърпах от канията, се уверих, че е моргантска. „Усетът“ на оръжието изкънтя в мозъка ми и потръпнах.

Беше голяма, дълга почти две педи и зловещо извита. Оръжие за боец с ножове. Дръжката беше широка и съвсем проста. Ръкохватката лепна малко неудобно в дланта ми; все пак камата беше правена за драгари.

Прибрах я в канията и я окачих на колана си, от лявата страна, после погледнах Алийра и й кимнах, че съм готов.

— Фентор — казах, — щом се почувстваш достатъчно добре, свържи се с Улирон; той ще прати да те приберат. Смятай се за временно освободен от служба.

Той ми кимна вяло, а аз усетих разкъсващото вътрешностите усукване, съпровождащо телепорта.

Някои основни правила при извършване на убийство и други подобни дейности: Не трябва да се телепортираш така, че когато се озовеш на сцената, да ти се гади. Това го избягвай, особено когато нямаш никаква предварителна представа къде точно може да се озовеш. Ако не можеш да го спазиш, гледай поне мястото да не е някоя претъпкана механа в най-оживения час на деня, и то когато не знаеш къде точно е жертвата ти. Направиш ли го, хората наоколо ще имат време да реагират срещу теб, преди да си успял да се задвижиш. И, разбира се, гледай на всяка цена да не се озовеш в място, където обектът ти седи на маса с магьоснички.

Ако по някаква причина ти се наложи да нарушиш всички по-горни правила, гледай поне до теб да има една разгневена Господарка на дракони с Велико оръжие. За щастие, аз не бях се озовал там, за да извършвам убийство. Е, не точно.

Алийра се беше извърнала в едната посока, аз — в другата. Аз ги забелязах първи, но не и преди да чуя вик и да видя как няколко души изведнъж се включиха в различни видове трескава дейност. Ако това беше типично заведение на джереги, тук щеше да има поне пет-шест лица с лична охрана. Поне част от охранителите щяха да ме познаят и следователно да загреят, че между тях се е появил професионален убиец.

„Шефе, залегни!“

Смъкнах се на коляно, щом забелязах масата, и така успях да избегна ножа, който профуча към главата ми. Видях, че някой, жена, ме сочи с пръст. Маготрепач се смъкна в ръката ми и го размахах. Изглежда, успях да прихвана онова, което се опитваше да ми направи жената; не бях изгорен, нито парализиран, нито… нищо.

В този момент ми светна, че имам малък проблем: бях познал масата, защото на нея седяха много хора, за които знаех, че са от Лявата ръка, и защото тъкмо те първи реагираха на внезапната ми поява. Една от тях следователно трябваше да е разбрала какво търся тук (а то се потвърждаваше от присъствието на Алийра) и беше реагирала съответно. Спокойно можех да избия всички освен нея. Но коя беше тя? Нямаше да мога да я позная с гледане. В този момент всички се бяха надигнали, готови да ни унищожат. Това ме парализира толкова сигурно, колкото ако заклинанието ме беше засегнало.

Алийра обаче не беше засегната. Изглежда, бе попитала Пътедир коя е веднага щом бе забелязала масата — едва частица от секундата след като я видях аз. Но не намери за нужно да се спре, за да ми сподели тайната. Скочи покрай мен и Пътедир изсвистя в бясна дъга. Забелязах, че към мен насочиха ново заклинание, и разлюлях Маготрепач… хванах го.

Алийра беше изпънала лявата си ръка напред. Видях как я порази многоцветна мълния. Пътедир се стовари в главата на една от магьосничките с къдрава светлокафява коса — сигурно щеше да изглежда много симпатично, ако не беше посечена през челото.

Изревах, за да надмогна писъците, и се превъртях по пода с надеждата да се окажа трудна цел.

— Проклятие, Алийра, коя е тя?

Тя замахна отново и още една рухна, главата й се изтъркаля от раменете и се спря точно до мен. Но Алийра ме беше чула. Лявата й ръка престана да отбива заклинания и за миг посочи право към една от магьосничките. Не я познавах. В този миг нещо като че ли порази Алийра, но Пътедир за миг блесна в яркозелено и тя продължи клането.

Лявата ми ръка напипа три шурикена и ги метнах към една от магьосничките, опитваща се да направи още нещо лошо на Алийра.