Стивън Бруст - Джерег

— Не съм сигурна — промълви тя. — Стой. — Ръцете й отново пробягаха бавно над тялото на Мороулан, докато аз оглеждах склада. Нищо не намерих, но оставаха няколко кътчета, където не бях погледнал.

— Не мога да го разваля — каза тя.

— Какво да развалиш?

— Заклинанието, пречещо на пресъживяването.

— О!

— Но магьосникът, който го е поставил, би могъл, стига да е направено достатъчно скоро. Ще трябва да го намерим бързо.

— Нея — поправих я автоматично.

Тя мигом се изправи и ме изгледа втренчено.

— Знаеш кой го е направил?!

— Не точно — отвърнах. — Но мисля, че спокойно можем да се ограничим до Лявата ръка на джерег, а повечето от тях са жени.

Тя ме погледна озадачено.

— Но защо джерег ще искат да убият Мороулан?

Поклатих глава.

— Ще ти обясня по-късно. В момента трябва да намерим магьосничката.

— Някакви предложения как да го направим?

— Пътедир?

— Няма да свърши работа. Трябва ми псионичен образ, или поне някакво лице или име.

Огледах помещението, но не можах да намеря нищо.

— При джерегите обикновено няма и да намериш. Ако е опитна, едва ли е трябвало да изпита силни чувства, за да го направи.

Тя кимна. Започнах отново да оглеждам склада с надеждата, че ще попадна на някаква следа. Лойош обаче се оказа по-бърз. Полетя в кръг и скоро забеляза нещо.

„Насам, шефе!“

Двамата с Алийра се втурнахме натам и едва не се спънахме в друго тяло, лежащо по очи на пода. Обърнах го и ме зяпна лицето на Фентор. Гърлото му беше прерязано от нож с широко острие, използван опитно и точно. Югуларната вена беше прерязана изрядно.

Извърнах се към Алийра да я попитам дали може да се пресъживи, но тя вече проверяваше. Отдръпнах се да й направя място.

Тя кимна късо, после опря лявата си длан на гърлото му. Задържа я там за миг и я дръпна. Раната се беше затворила и се виждаше само един тънък белег.

Тя продължи да оглежда тялото и го обърна, за да се увери, че няма нищо отзад. Обърна го отново и сложи ръце на гърдите му. Затвори очи и челото й се свъси от напрежение.

Фентор задиша.

Чак сега осъзнах, че съм затаил дъх.

Клепачите му трепнаха и очите му се отвориха. Страх, осъзнаване, облекчение, изненада, разбиране.

Зачудих се как ли е изглеждало моето лице онзи път, когато Алийра ме върна към живота.

Той посегна с дясната си ръка и се опипа по гърлото. Потръпна. Видя ме, но не последва реакция, намекваща за вина. Добре — поне не го бяха купили. Искаше ми се да му оставим време да се съвземе, но не можехме да си го позволим. С всяка секунда ставаше все по-малко вероятно да намерим магьосничката, довършила Мороулан. А трябваше да я намерим и да я накараме да…

Посегнах за контакт с Крейгар. След дълга пауза, или поне така ми се стори, го достигнах.

„Какво има, шефе?“

„Можеш ли да фиксираш местоположението ми?“

„Ще ми отнеме малко време. Проблеми ли?“

„Позна. Трябва ми моргантско оръжие. Тоя път няма нужда да е непроследимо. Гледай само да е силно“.

„Ще проверя. Сабя или кама?“

„Кама, ако може, но и сабя ще свърши работа“.

„Разбрано. И искаш да я пратя където си?“

„Да. И побързай“.

„Добре. Остави връзката отворена, за да мога да те проследя“.

„Ясно“.

Обърнах се отново към Фентор.

— Какво се случи? Накратко.

Той затвори очи за миг, за да се съсредоточи.

— Седях в кабинета на сигурността и…

— Не — прекъснах го. — Нямаме време сега за цялата история. Само какво стана, когато дойде тук.

Той кимна.

— Добре. Появих се, удариха ме с нещо по главата. Когато се свестих, бях заслепен. Чух, че някой говори, но не можах да разбера нищо. Опитах се да се свържа с теб, а после с Мороулан, но бяха поставили някаква преграда. Поседях така петнайсетина минути и се опитах да се измъкна. Някой опря нож в гърлото ми, за да разбера, че ме държат изкъсо, така че спрях. Усетих, че някой се телепортира между тях, а после някой ми сряза гърлото. — Лицето му се сгърчи в гримаса и той се извърна. Когато отново ме погледна, се беше овладял. — Това е всичко, което знам.

— Тъй. Все още нямаме нищо — казах.

— Не е съвсем така — каза Алийра и се обърна към Фентор. — Казваш, че си чул гласове?

Той кимна.

— Някой от тях да е бил женски?

Той примижа за миг, после кимна.

— Да. Определено имаше и жена.

Тя отново протегна ръка и я постави на челото му.

— Хайде, помисли за този глас. Съсредоточи се върху него. Опитай се да го чуеш в ума си.

Фентор разбра какво предстои и ме погледна с широко отворени очи. Никой, колкото и да е невинен, не обича да бърникат в ума му.