Стивън Бруст - Феникс

— Внукът ви даде рецептата на готвача ми.

— Надявам се, че не е пропуснал нищо — отвърна Ноиш-па.

Алийра я опита деликатно и каза:

— Е, какъв е планът? Братовчед ми — посочи Мороулан, може би заради Ноиш-па, — каза, че ще бъде възбуждащо.

— Да — казах аз. — Ще сложим край на войната.

— Това ще е приятно — каза Деймар.

— Боя се, че ти не влизаш.

— Така ли?

— Освен, разбира се, да ни вкараш там.

— Къде?

— В Грийнери.

— Искаш да ходим в Грийнери? — попита Мороулан. — Обясни.

— Камъните Феникс предотвратяват псионичната комуникация и спират магията. Деймар успя временно да се справи с първото и допускам, че с помощта на Сетра би могъл да се справи и с второто за достатъчно време, за да ни прехвърли там. Вероятно дори и да ни върне обратно.

— Кога?

— След като ги принудим да подпишат мир.

— Как?

— Това го остави на мен. Твоята работа е да ме опазиш жив достатъчно дълго, за да се докопаме до подписания мир.

Това бе посрещнато с дълго мълчание, след което Мороулан каза:

— Струва ми се, че трябва да се обсъдят няколко неща.

— Моля.

— На първо място, аз не извършвам убийства.

— Никакъв проблем, аз съм по тази част. Ако искаш да убиеш някого, спокойно можеш да го предизвикаш на дуел, ако това ще те удовлетвори повече.

— Значи признаваш, че имаш намерение да убиеш краля?

— Не. Но и не го изключвам.

— Хм. На второ място, не можем да сме сигурни, че Деймар и Сетра ще успеят. Империята няколко пъти е опитвала да извърши такъв пробив и не е успявала. Какво те кара да мислиш, че този път ще успеем?

— Няколко неща — казах аз. — Първо, ние вече знаем за камъните Феникс. Второ, знаем, че Деймар вече е успял веднъж, макар и в ограничена степен. Трето, разполагаме със Сетра Лавоуд. — Тя се усмихна и ми кимна признателно.

— Много рисковано ми звучи — каза Мороулан.

— Сетра?

— Струва си да опитаме — отвърна ми тя. — Достатъчно добре ли познаваш Грийнери?

— Имам едно достатъчно добре маркирано място за телепорт, ако това имаш предвид.

— Не знам дали ще е достатъчно. Ще ни трябва стабилен, подробен образ на мястото, спомени на всичките пет сетива.

— Хм. Имам идея за това. Остави ме да помисля.

— Добре — каза Сетра.

— Друго какво? — обърнах се към Мороулан.

— Откъде си сигурен, че ако успеем, Империята наистина ще освободи Коути?

Свих рамене.

— Не знам. Тепърва работя върху това. Имам няколко идеи. Ако не се осъществят, зарязваме целия план. До утре ще знам.

— Струва ми се — каза Мороулан, — че влагаш твърде много надежди в цялата работа. Надяваш се, че ще можем да пробием през камъните Феникс. Надяваш се, че ще можем да наложим мир с Грийнери. Надяваш се, че след това ще можем да се измъкнем. Надяваш се, че Императрицата ще ти бъде достатъчно благодарна, за да освободи Коути.

— Изрази го много точно.

Помълчахме няколко мига, след което той каза:

— Пиши ме вътре.

— Звучи забавно — каза Алийра.

Сетра кимна, а Деймар сви рамене. Ноиш-па ме изгледа съсредоточено, след което продължи с храната. Зачудих се какво ли си мисли. Може би си беше спомнил как му казах, че мразя драгарите, а сега, когато се бях оказал в беда, при кого бях дошъл за помощ? Съвсем уместно, между другото. Познавах ги от дълго време, бяхме преживели с тях какво ли не. Просто изобщо не мислех за тях като за драгари — бяха приятели. Как можех да…

— Кога ще го направим? — попита Мороулан.

Обърнах се към Сетра и я попитах:

— Колко време ще ви е нужно на двамата с Деймар, за да се подготвите?

— Най-малко до утре. Няма да знаем със сигурност, докато не започнем да оглеждаме проблема.

— Добре. Значи, ориентировъчно, утре следобед. Ако не сте готови дотогава, ще видим. Междувременно ще трябва да прескоча до вкъщи и да доведа едно лице.

— Кого?

— Ще ви го представя. Барабанист е.

— От Грийнери? — възкликна Сетра.

— Да.

— Смяташ, че ще помогне?

— Ако е шпионин, което е възможно, ще го направи с удоволствие. Ако не е — може и да откаже.

— Ако е шпионин…

— Което е без значение за това, което се опитвам да направя.

— Добре тогава — каза Мороулан и поръча да поднесат десерта: пресни плодове със сладка сметана. Той пристигна и си го изядох, но не помня какъв беше вкусът. След вечерята се погрижих дядо ми да се настани колкото може по-добре, огледах отново бележките на Крейгар, след което излязох на двора на Черен замък.

„Лойош, двамата с Роуца си отваряйте очите на осем“.