Стивън Бруст - Феникс

Пръчките щеше да се пльосне в някой от столовете отпред и щеше да изпружи дългите си крака на една страна, скръстил ръце, и щеше да гледа с любопитство и лека насмешка. Накипя ми, но сега нямах време за това. Съсредоточих се върху тези, които бяха тук. Бяха мъжете, които се грижеха бизнесът ми да върви, които със самото си присъствие пречеха някой джерег с алчен поглед да се опита да пропълзи в района ми или да почне да ми досажда. Бяха хората, които се редуваха да ми пазят гърба, когато излизах да си обиколя района, и да проверяват местата за срещи, за да са сигурни, че съм в безопасност. Ако не можех да разчитам на тях, по-добре да се самоубия.

За първи път, докато ги гледах съсредоточено как ме гледат съсредоточено, ми се стори странно, че между тях няма жени. Според обичаите на джерег, откакто съществува организацията, повечето от жените са магьоснички и работят в така наречената Лява ръка на джерег или, неофициално, Патрула на кучките. Когато пък те не ни наричаха „Дясната ръка на джерег“, използваха за нас много колоритни имена, които бих предпочел да не изреждам. Двете организации си сътрудничат, но не изпитват особена любов една към друга. Веднъж, преди години, един оракул ми каза, че собствената ми лява ръка щяла да ме доведе до ръба на пълния погром, и се бях зачудил дали няма предвид Лявата ръка на джерег.

Пак се отклоних.

— Най-напред — започнах, — позволете ми, господа, да ви обясня какво става в момента, доколкото мога да преценя положението. Господинът, който този път иска да ми вземе главата, е много по-голям от всеки, който е искал това досега. Разполага с достатъчно ресурси, за да предложи шест хиляди на всеки от вас, само за да се дръпнете встрани и да ме оставите да си го получа, да не говорим колко е готов да заплати на човека с ножа. От друга страна, последното, което той иска, е война, поради което не смятам, че ще тръгне пряко срещу който и да било от вас.

— Това — продължих — поставя всеки от вас пред няколко възможни избора. Вие, разбира се, можете да ме продадете. Много съблазнително е този път. Надявам се скоро да го направя не толкова съблазнително. Второ, можете да продължите бизнеса както обикновено и да се надявате, че аз отново ще изляза отгоре, колкото и да изглежда невероятно. Или трето, можете да излезете от играта и да си останете живи. Не бих искал думите ми да окуражат този избор.

Направих пауза и отново огледах стаята. Никаква промяна във физиономиите и… къде беше Крейгар? О, ей там. Добре.

— Цялата история ще продължи, смятам, не повече от няколко дни. В края на този срок, ако спечеля, вие ще сте най-малкото толкова добре, колкото сте сега, може би по-добре. Ако загубя, разбира се, нещата няма да изглеждат толкова добре.

— Никой от вас няма да ме пази, защото няма да обикалям с никаква охрана. — Тук няколко чифта очи се ококориха. — Всъщност аз изобщо няма да обикалям. Ще се крия, а Крейгар ще ръководи нещата тук, макар че ще държа връзка с него. Това ще премахне изкушението да ме продадете, тъй като няма да сте в състояние да го направите. Ще премахне опасността да бъдете свалени при покушение срещу мен, тъй като, ако има такова, вие няма да сте там. Това ще започне веднага след това заседание.

— Тъй че единственото, за което моля, господа, е да продължите да работите още няколко дни и да видите как ще се завърти всичко — привърших. — Смятам, че потенциалната печалба си заслужава рисковете. Някакви въпроси?

Въпроси нямаше.

— Добре. Който желае да напусне, моля да уведоми Крейгар. Това е всичко.

Станах и много бързо се прибрах в кабинета си в случай, че някой вече е купен и реши, че може да се измъкне жив при объркването, което ще настъпи. Седнах зад бюрото си. Всичките ми сетива се бяха изострили, така че забелязах Крейгар, когато влезе, и казах:

— Е?

— Всички остават.

— Хубаво. Какво мислиш за цялата тая работа?

— Много мило, че ме предупреди отрано за новите ми отговорности, Влад.

— Какви нови отговорности? Не е нищо повече от онова, което правиш вече от година.

— Да бе. Знаеш ли къде отиваш?

— Не съм сигурен. Вероятно в Черен замък. И двамата знаем колко трудно е да изровиш някой оттам.

— Но и двамата знаем, че не е невъзможно.

— Вярно. Все си мисля за това.

Той кимна и ме погледна умислено.

— Доколкото мога да преценя, всички го приемат много добре.

— Това е хубаво. Можеш ли да се сетиш каква е следващата ти заповед?

Крейгар въздъхна.

— Да разбера всичко, което може да се научи за скъпия ни лорд Боралиной. И го искаш вчера.