Стивън Бруст - Атира

— Да, майсторе — каза Савн. — Кой ти го направи това?

Очите на Знахаря примигаха и той заговори още по-тихо:

— Негова милост накара двама от войниците си да го направят, с помощта на… Има един джерег тука…

— Видях го.

— Да. Вързаха ме за един стол и… искаха да им кажа къде е източнякът.

— О! Ти каза ли им?

Очите на майстора се присвиха.

— Казах. Накрая.

— Аха. — Важността на това се утаи постепенно. Савн си представи лежащия си кротко в пещерата Влад, без да знае, че е издаден. — Да имаше само някакъв начин да го предупредя.

— Няма.

— Знам. — Но източнякът все пак разполагаше със средства да бъде предупреден. Може би вече беше избягал, в края на краищата. Но щеше да си помисли, че изчезналият Савн е предателят. Савн поклати глава. Глупаво беше от негова страна да се тревожи за това, след като животът на Влад бе в опасност, и беше безсмислено да се тревожи за живота на Влад, след като майстор Знахар бе пострадал и той можеше да направи нещо за него. — Можем ли да получим повече светлина тук?

— Не.

— Добре. — Савн си пое дъх. — Сега ще те съблека.

— Но внимавай.

— После ще…

— Знам какво ще правиш.

— Искаш ли още сънна трева?

— Не. — Гласът на майстора вече се чуваше едва-едва. — Почвай, Савн.

— Да. Тебе лъжа, мене истина, имало едно време едно село, което израснало на място, където се сливали две реки. Та едната от тия реки била широка, тъй че…

— Плитка и широка.

— Ах, да. Извинявай. Плитка и широка, тъй че човек можел да я преброди по цялата й дължина и пак да остане сух от коленете нагоре. А…

Майсторът трепна.

— … другата била много бърза и пълноводна… искам да кажа бърза и дълбока, и пълна с пенливи бързеи, въртопи, камъни и течения, тъй че не било безопасно да се мине дори с лодка. След сливането на ре…

Майсторът изохка.

— …ките реката, която нарекли Голяма река, ставала дълбока, бърза, но спокойна и това позволявало на хората да пътуват по течението й до своите съседи, а после обратно, с помощта на…

Майсторът застена силно.

— … умни прътове, измислени за тази цел. И можели също така да пътуват нагоре и надолу по широката бавна река. Но никой не можел да пътува по бързата, опасна река. И тъй, след време…

Стоновете преминаха в крясъци.

— … хората от селото започнали да се чудят какво ли има по това течение и да говорят как…

Крясъците се усилиха.

— …как могат да измислят начин да пътуват нагоре по течението въпреки опасните бързеи и коварните въртопи. Някои говорели да използват вятъра, но…

Скоро Савн престана да чува както собствения си глас, така и виковете на майстора, освен едно далечно, монотонно бръмчене. Вниманието му се беше съсредоточило в наместването на костите и в припомнянето на всичко, което го беше учил майсторът: да прилага силен и постоянен натиск и да стиска равномерно с ръцете, да внимава нито един пръст върху костта да не натиска по-силно или по-слабо, отколкото трябва, за да не причини на пациента ненужна болка. Пръстите му напипваха стържещите една в друга кости и той чуваше звуците, които издаваха, макар и през бръмченето на собствения си глас. Лицето на майстора бе станало пепеляво от болка, въпреки сънната трева, но той нито забавяше, нито спираше работата си. Помисли си, че майсторът — истинският майстор, не този окаян и съсипан старец, когото лекуваше — щеше да се гордее с него.

Историята се разказваше сама и той работеше под ритъма й, тъй че гласът му се повишаваше на най-вълнуващите места тъкмо когато ръцете му бяха най-заети и пациентът имаше най-голяма нужда да бъде разсеян. Майстор Знахар се оказа търпелив пациент и толкова по-добре, защото нямаше как да го обездвижи.

Но като че ли му отне твърде много време.

Савн гледаше майстора, който лежеше по гръб и стенеше, превързан с ивици плат от дрехите му и с плувнало в пот лице. Собственото му лице май беше също толкова мокро, колкото и на майстора. Понечи да пийне вода, видя колко малко е останало и я предложи на майстора, с още сънна трева. Знахарят я прие мълчаливо.

След като му помогна да пие и да изгълта билката, забеляза, че ръцете му треперят. Какво пък, по-добре сега, отколкото докато работеше. Надяваше се, че си е свършил работата добре. Майсторът отвори очи и рече:

— Канеха се да почнат и пръстите ми. Не можех да ги оставя да…

— Разбирам, майсторе. Мисля, че самият аз щях да им го кажа веднага.

— Много се съмнявам — отвърна майсторът и отново затвори очи. Савн се премести до стената да си отдъхне и когато понечи да се облегне, усети, че нещо го убива в гърба. Опипа и разбра, че го боде нещо от малкия вързоп, пъхнат в задницата на панталона. Отне му време, докато се сети, че е увитият в кърпа кухненски нож.