Стивън Бруст - Атира

— Да.

— Тогава защо баете, за да прогоните треската? Припяванията, които използвате, много наподобяват вещерство.

— Може би — отвърна Савн. — Но аз знам, че вещерството действа, тъй че защо да не действа и баенето?

— Разбира се — каза Влад. — Но как го обяснява майстор Знахар?

— Ами… с Демоните на треската…

— Откъде знаете, че изобщо има Демони на треската?

— Защото баенето действа.

— Добре. Защо тогава използвате и билки и защо полагаше толкова усилия да се справиш с треската ми?

— Защото всичко това е необходимо.

— Сигурен ли си? Може би билките щяха да подействат и сами. Може би и баенето щеше да подейства само. Може би трябваше само за ми слагаш компреси. Откъде знаеш?

— Ами… след като се е правило така от години…

— Остави годините. Разбери го.

— Искаш да кажеш, че не мога да знам нищо, докато не съм го проверил сам?

— Хм. Не. Не точно. Ако някой е научил нещо и го е предал, не е нужно да преминаваш отново през всичко, което е направил, за да го научи.

— Но тогава…

— Но и не бива да го приемаш на вяра.

— Тогава какво правиш?

— Стараеш се да го разбереш. Да го разбереш докрай. И да го провериш. Когато и двамата разбирате, че нещо е така, а не другояче, и сте го проверили, тогава можете да твърдите, че го знаете. Дотогава…

— Но може ли изобщо човек наистина да разбере нещо?

— Да. Поне така мисля.

Савн мълчеше. След малко Влад се окашля и каза:

— Боя се, че не ти помогнах много.

Савн вдигна очи и се вгледа в странното лице на източняка, с гъстите черни косми пред ушите му и над тънките му устни, и в тъмната коса, падаща на вълни до раменете му, със старческите бръчки по челото, появили се някак твърде рано. Зачуди се колко ли хора е убил и колко ли богат е станал от това, и защо се е отказал.

— Не — каза той. — Помогна ми много.

Влад кимна рязко.

— Сега искаш ли да ми кажеш какво смяташ да направиш? — попита Савн.

— Преди да съм разбрал дали се каниш да ми помогнеш, или да ме предадеш?

— Ти не поиска ли да ти се доверя, въпреки всички основания, които ми даде да не го правя?

— Всъщност да — каза Влад.

— Е, тогава защо аз да не те помоля да ми се довериш, въпреки същите тези основания?

Влад го изгледа много продължително. Савн никога не беше искал толкова много да разбере какво мисли някой; усещаше много силно присъствието на двата джерега, клекнали търпеливо от двете страни на Влад, с отровните зъби, скрити зад змийските им челюсти. Влад изведнъж се разсмя.

— Добре казано. Няма да споря, така че отстъпвам. А ти? — Гледаше Полий.

Тя издържа погледа му, след което се обърна към Савн.

— Каквото и да направиш, ще го приема.

— Сигурна ли си? — попита Савн.

— Да.

Савн отново се обърна към Влад.

— Е?

Източнякът кимна.

— Ако продължите по подземния поток, ще видите, че като че ли се втича в една стена. Минеш ли под стената, се разделя на няколко потока, всеки с малко вода, и всички свършват при еднакви стени, които изглеждат естествени. Някои от тях — четири, доколкото мога да преценя — всъщност водят до подземието на къщата на имението на барона. Вероятно се пазят с магия.

— Може ли да се мине през тях?

— Да, стига да разполагаш с достатъчно време.

— Как?

— Общо взето се провираш, с повечко усърдие, търпение и едно длето.

— Не можеш ли да ги събориш с магия?

— Не, ако не искаш да го предупредиш. Много е добър.

— Защо тогава не може да те намери?

— Защото съм много добре предпазен срещу намиране.

— Значи това ще направиш? Ще се провреш през стената и ще… ще го убиеш?

— Не става. Той може да очаква, че ще го направя, може и да не очаква, но със сигурност ще се пази. Възможно е обаче да го накарам да повярва, че ще направя точно това. Това е очевидният начин да се проникне вътре.

— Тогава какво ще направиш?

— Още не съм решил. Разполагам с няколко предимства, но още не съм решил как да ги използвам.

— Какви предимства?

— На първо място убиецът. Той никак не се разбира с Лораан.

— Откъде знаеш?

— Защото е там вече повече от неделя, а Лораан предприе това нападение срещу мен.

— Не разбирам.

— Джерег — каза Влад — гледаше Савн в очите — искат да бъда убит с моргантско оръжие. Нападенията на Лораан не бяха блъфове — той се опита да ме убие и за малко щеше да успее. Той…

— Чакай малко. Нападения?

— Да. Дотук са две.

— Аз знам само за това в къщата на Тем.

— Другото стана предишния ден. Проявих непредпазливост и позволих да ме видят твърде близо до имението му, и той ме нападна с магия.