Стивън Бруст - Атира

Но ако това, което казваше Влад, беше вярно, то тогава, един ден, той самият щеше да се озове от двете страни на проблема. А и двете не му харесваха. Всъщност как може човек да разбере в какво да вярва?

— Хайде, Полий — каза той и тръгна обратно към Влад.

— Искаш да останеш тук?

— Не знам. Но в момента искам да поговоря с Влад.

— Знаеш ли — каза Полий, — тази пещера започва да ми омръзва.

Савн понечи да й каже, че в края на краищата изборът си е неин, но бързо реши, че няма да е хубаво. Намести отново факлата в цепнатината в скалата и седна до Влад. Двата джерега отначало го изгледаха нащрек, но после като че ли се успокоиха и се отдръпнаха в ъгъла. Странно как разбраха, че не се кани да направи нещо лошо на Влад. Може би разполагаха с някакво средство да разбират истината. Може би бяха единствените същества на света, които знаеха какво всъщност става, и тайно се смееха на всички.

Засмя се на тази мисъл и Влад отвори очи.

— Какво ти е толкова смешно? — попита Полий.

— Помислих си нещо — каза Савн. — Истината е в очите на джерегите.

Влад примига, поклати глава и изграчи:

— Вода!

Савн му даде да пие и го попита:

— Сега как си?

— По-добре — отвърна източнякът. Отпи още вода и загледа Савн търпеливо.

— Влад, как разбира човек кое е истината?

Източнякът не се засмя. Помисли малко и каза:

— Помогни ми да седна.

Савн му помогна и той се облегна на стената и си пое дъх. Състоянието му видимо се подобряваше.

— Много често — каза Влад — разбирам кое е вярното, като опитвам нещо и се провалям.

— О — отвърна Савн. — Това го знам. Майстор Знахар говори как човек се учи от грешките си.

— Да. Не ти го препоръчвам.

— Така ли?

— Така. Много по-добре е да не правиш грешки, особено когато залагаш живота си.

— Е, да.

Влад прехапа устна.

— Не че никога не съм мислил за това. Мислил съм. Случва се, когато се свържеш с философи. Бедата е, че стигаш до различни отговори според това дали наистина искаш да разбереш, или искаш само да спориш.

— Аз не искам да споря — каза Савн.

— Така и подозирах. Това прави нещата много по-трудни.

— Савн, какво правиш? — каза Полий.

Влад отговори вместо него.

— Опитва се да вземе много трудно решение.

— Савн, нима се каниш да питаш него как да решиш дали трябва да го предадеш? — изсумтя Полий. — Е, това вече е повече от логично, нали?

— Мисля, че да — отвърна Савн. И отново се обърна към Влад. — Та какво казваше?

Влад гледаше намръщено в земята. Не вдигна очи.

— Нищо не съм казал. Мислех.

— Е?

Той вдигна глава и примижа.

— Да започнем с това. Да предположим, че всички, които познаваш, твърдят, че тук няма пещери. Това истина ли е?

— Не.

— Добре. Не всеки ще се съгласи с теб, но аз съм съгласен.

— Не разбирам.

— Все едно. — Влад помисли малко по-дълго, след което поклати глава. — Няма лесен отговор. Учиш нещата малко по малко и проверяваш всичко с опит, а после получаваш изведнъж един голям залък и трябва да провериш него . Знам в какво е проблемът ти. Всички мислят, че баронът не може да бъде убит, и нещо повече, че е страшно готин, и ето че изведнъж се появявам аз с по-различна версия и ти не знаеш на кого да вярваш. Разбирам проблема. Съжалявам, но не мога да ти предложа отговор.

— Но — продължи той, сякаш току-що му беше хрумнало, — мога да ти изтъкна няколко неща. Първо, единствената причина да мислите, че той е толкова готин, е защото познавате хората от Голям чукар, които си имат един истински гадняр, Господар на дзури. И това, което прави вашия барон толкова велик, е, че имате един ужасен тип, с когото можете да го сравните. Доколкото помня, не беше особено впечатлен, когато научи, че съм могъл да ти направя по-лоши неща, отколкото ти причиних, и беше прав. Мен ако питаш, да кажеш за някой, че може да е и по-лош, не е кой знае каква препоръка.

Савн поклати глава.

— Но той никога не ни е правил нищо лошо.

Веждите на Влад подскочиха.

— А не идва ли да събере най-добрата част от реколтата ви и да я вземе за себе си?

— Е, да, разбира се, но това си е…

— Няма да споря за това — заяви Влад. — Няма смисъл да говорим за всички неща, които вие приемате за част от естествения порядък и които според мен не са. Но това е част от отговора на въпроса ти, и той гласи, че трябва просто да задаваш въпроси на всички и най-вече на самия себе си. Опитвай се да формулираш заключенията, до които стигаш, и да видиш дали издържат. Майстор Знахар, както ми каза, се надсмива на вещерството, нали?