Стивън Бруст - Атира

Погледна Полий. Тя се поколеба, след което седна и загледа източняка с очакване.

Влад си пое дъх и кимна.

— Помислих, че може да ми потрябва помощта ти — каза той. — И всъщност се оказах прав, макар не и по начина, по който бях очаквал. — Усмихна се и погледна към раните си, сякаш да оцени свършеното от Савн.

— Как си предположил, че ще ти потрябва помощта ми?

Влад сви рамене.

— След като разбрах какво е станало с Юзда, реших, че ще ми трябват ушите, очите и паметта на някой местен. И го направих, но не се оказа ти, защото намерих Сейра и Фърд.

Полий се намеси:

— Какво общо има това с магията ти над Ма и Та?

Влад разпери ръце.

— Щом ви бях избрал да ми огледате за някои неща, не можех да позволя родителите ви да ви притесняват, като ви разпитват къде сте били и какво сте правили. Но не трябваше да е чак толкова силно.

Савн кимна.

— Направил си го, когато ме заведе до вкъщи онази нощ, нали?

— Може да се каже, че тогава го включих, но вече го бях нагласил.

— Как? Преди това ти изобщо не си бил близо до тях.

— Прав си. — Влад въздъхна. — Помниш ли зеленото камъче, което ти дадох?

— Какво зелено камъче?

— Помниш ли когато се срещнахме?

— Разбира се. На пътя за имението, при Вити камъни.

— Да. И аз ти дадох нещо.

— Не помня… Почакай. Да. Ти каза, че било обичай във вашата страна… — Изведнъж млъкна. — Защо съм го забравил? Какво си ми направил?

Влад трепна, после извърна очи. След малко поклати глава.

— Дреболия всъщност. Можеш да виниш приятелите ми — той посочи двата джерега, които продължаваха да гледат напрегнато Савн и Полий, — затова, че не пазеха добре. Ти ме видя да правя нещо, за което не исках да се разчуе, затова ти дадох онова камъче и с него ти внуших да не приказваш за мен, както и да забравиш за самото камъче. И с помощта на камъчето направих другите магии, онези, които си забелязал. Когато те заведох у дома онази нощ, вече бях подготвил…

Савн го зяпна.

— Поставял си магии навсякъде, нали?

— Може така да изглежда…

— Какво направи на Полий? — Савн беше ядосан, беше готов да удуши източняка, въпреки всички джереги на света.

— Нищо — отвърна Влад. — Но както казах, наистина използвах камъчето, за да направя заклинание на родителите ви, чрез теб, което да позволи да ми бъдеш по-полезен. Така че ако търсиш сериозен повод за обвинение, ето ти го.

Савн се изплю на земята и изгледа ядосано източняка. Влад срещна погледа му спокойно.

— Какво пък, много полезен се оказах, нали? — каза Савн горчиво. — Живота ти спасих…

— Знам.

Още няколко извода го осениха.

— Както разбирам, ти си ме накарал да те изцеря, нали? Затова ли те намерих толкова лесно?

— Не — отвърна Влад.

— Как така „не“?

Влад намести гръб на стената.

— Бях в безсъзнание, но дори и да не бях, нямаше и да ми хрумне, че можеш да ме изцериш. — Замълча. — Как ме намери наистина?

— Спомних си какво ми каза за магиите, улесняващи телепорта, и си спомних какво правеше на пътя, и прецених колко бързо се телепортира, след което събрах всичко в едно.

Влад му отвърна с характерния си смях — лек кикот, при който гърдите му едва трепнаха.

— Добродетелта, както са ми казвали, е награда сама по себе си.

— Това пък какво трябва да означава?

— Почти блокирах паметта ти за онова, което правех там, но не исках да влияя на спомените ти повече, отколкото се налага.

— Адски благородно от твоя страна — изсумтя Савн.

— Меко казано.

— Как можеш да правиш такива неща? — възкликна Полий с тон, изпълнен повече с любопитство, отколкото с упрек.

— Правя каквото трябва, за да спася живота си — отвърна й Влад и я изгледа сърдито. — Кой не би го направил?

— Аз не бих — заяви твърдо Полий. — Дори заради живота си не бих бъркала в главите на хората, за да ги променя. Това е зло . По-добре би било просто да ги убия.

— Може би — каза Влад. — Но ако са живи, те могат отново да се променят и може би да се възстановят напълно. Ако са мъртви, всичко е свършило.

— Но…

— Но да, знам, променянето на нечий ум е нещо много гадно. Не мисли, че не го знам. Но и не си въобразявай, че тези въпроси са много лесни, защото не са, и всеки, който ти каже, че са, ще те излъже.

— Ти много разбираш от лъжене, нали? — каза Савн.

— Да — отвърна Влад. — Лъгал съм много. И съм убивал много. И съм мамил хора така, че да правят точно това, което искам от тях. Нито съм горд, нито се срамувам от всичко това — правя каквото трябва.