Стивън Бруст - Атира

— Дали да не попитаме някого?

— Кого?

— Ами, майстор Знахар, може би?

— Не мисля, че са болни.

— Добре, но все пак им има нещо .

Савн въздъхна.

— Да, знам. Остави ме да помисля.

— Какво ще помогне мисленето ти? Трябва да…

— Знам, трябва да направим нещо. Но не знам… Какво беше това? — От покрива се чу някакво топуркане и стържене.

Полий изхвърча през вратата, а Савн — след нея. Обърнаха се да погледнат към покрива. Полий изпищя. Савн, въпреки че уж беше свикнал вече с такива неща, още малко и щеше да направи същото.

Близо час след като големият мек си тръгна, Даващия изглеждаше добре и дори след това тя всъщност не можеше да разбере какво не е наред, но любовникът й започна да става все по-възбуден, после загрижен, а накрая почти изпадна в паника. Започна да прехвърча насам-натам и за малко да се удари в стените на пещерата.

Тя започна да разбира, че Даващия не е добре, и да се чуди дали големият мек не му е направил нещо, и дали не трябва да го проследи и да го убие. Не, отвърнаха й, това няма нищо общо с него, трябва да има нещо общо с това как беше ранен преди.

Това я озадачи, защото й се струваше, че можеш или да си ранен, или да си здрав; Даващия беше ранен и вече отново оздравяваше, тъй че как едно и също раняване можеше да е свързано с две боледувания? Но съешникът й нямаше настроение да й обяснява такива неща, тъй че не го попита.

Когато обаче го обзе още по-голяма паника, настроението му започна да я прихваща. Отчаяна и за да направи нещо, което би облекчило мъката му, тя подхвърли, че щом преди е бил изцерен от нещо, не може ли това да стане отново?

Съешникът й се поуспокои след това предложение, само че отново се ядоса, този път на себе си, защото трябвало да се сети сам. Но не беше склонен да губи повече време с такива мисли — почти веднага се обърна и излетя от пещерата. Нищо не й оставаше, освен да го последва.

Полий стисна ръката на Савн и зяпна. Дневната светлина почти си беше отишла, но още стигаше, за да се види без грешка какво е кацнало на покрива. Дори за Савн имаше нещо ужасно натрапчиво в двата джерега, кацнали на покрива; каквото и да представляваха, колкото и дружелюбни да бяха, мястото им не беше тук.

Чак много по-късно Савн го осени колко странно беше, че нито той, нито Полий се сетиха да извикат Ма и Та, което щеше да е инстинктивната им реакция само допреди три дни.

Накрая Полий прошепна:

— Какво правят?

— Наблюдават ни.

— Това и сама го виждам, тъпа кратуно. Искам да кажа защо ни наблюдават.

— Не знам.

Савн ги изгледа напук, отказвайки да се поддаде на страха. Това, че зад тези бързи малки очички наистина можеше да се крие разум, само влошаваше нещата. „Е — искаше му се да им каже, — какво искате сега от мен?“

Възможно ли беше да ги е пратил Влад?

Може би. Но ако беше така, защо не им беше дал бележка, както беше дал на Фърд?

Сигурно защото не бе могъл.

Но щом не бе могъл, как беше могъл да прати джерегите? Савн се намръщи. Просто не знаеше достатъчно за връзката на Влад с тези същества. Беше въпрос на вещерство и…

Вещерство.

Също като магията, която беше направил на Ма и Та.

Дръпна ръката си от Полий, обърна се и влезе. Полий попита нещо, но той не я слушаше.

Влад беше в беда, може би умираше; това беше единственото възможно обяснение.

Влад, все едно по каква причина, беше направил магия на Ма и Та.

Влад имаше нужда от помощ.

Савн взе едно котле, две дървени купи, малко ечемик (поне за това Влад можеше да си плати, само да посмее да откаже!) и малко сушено вечно биле, още едно нещо, което майстор Знахар му беше препоръчал срещу треска.

— Къде отиваш? — викна Полий.

— Влад отново се е поболял — изръмжа той.

— Откъде разбра?

— Просто го знам.

Нави кожите си за спане и ги върза на вързоп.

— Ще се върнеш ли? — попита Полий.

— Да. Ще се върна. Само че не знам кога.

Степничето растеше край пътя — можеше да набере от него в движение. Какво още му трябваше?

— Какво значи „не знам кога“?

— Ще остана с Влад, докато не се оправи или докато не умре, или докато не ни намерят. А когато се оправи, ще го накарам да… ще си поговоря с него за някои неща.

Грижливо уви в една чиста кърпа най-добрия кухненски нож на Та и го напъха между кожите.