Стивън Бруст - Атира

— Трудно е, майсторе. Просто някакво чувство. Но след като двамата с Полий бяхме навън цялата нощ, те не ни казаха и думичка за това.

— Вие растете, Савн. Те разбират това и чувстват, че трябва повечко да ви вярват. Това е всичко.

Савн поклати глава.

— Боя се, че Влад ги е омагьосал.

Майсторът килна глава.

— Омагьосал ли? С каква магия и защо ще им прави такова нещо?

— Вещерска магия.

— Вещерство!? Глупости. Ако вярваш на всички дивотии, че… Ей, кой е там?

Наистина като че ли някой чукаше на вратата. Савн стана, отвори я и се смая, като видя Фърд, продавача на плодове от Голям чукар.

Зяпна го с отворена уста и мислите запрепускаха бясно в ума му. Първо, беше забравил колко висок всъщност е Фърд. Второ, Влад го беше разпитвал за него едва предния ден и… Усети се, че се държи грубо, затвори уста, пак я отвори и каза:

— Мога ли с нещо да ви бъда полезен?

— Да диря съм дошъл — отвърна Фърд с тихия си, боязлив глас и със странния говор на селяните от Голям чукар. — Майстор Знахаря.

— Кой е? — извика отвътре майсторът.

— Влезте, моля — рече Савн и отвори път на Фърд.

— Сполай ти за това — каза Фърд, сведе глава и мина под прага. На рамо носеше голям чувал, за който Савн реши, че трябва да е пълен с плодовете, които продаваше.

Щом влезе, майсторът стана и рече:

— Какъв въпрос ще да ви води насам, добри човече?

— Таквоз, една бележка ме праща при вас. От тоз де, източняшкия дявол. Знаеш ли го?

— Източняшки дявол? — казаха в един глас майстор Знахар и Савн. Майсторът изгледа Савн и продължи: — Да нямате предвид източняка, Влад?

— Бе май същият ще да е — каза Фърд.

— Познавам го. Той ли ти прати бележката?

— Че тъй де. Не ще да е изникнала от планината, нали?

— Може ли да я видя?

— Че да ти я дам — рече Фърд и му връчи парче светъл, почти бял пергамент. Майсторът на свой ред се навъси, прочете бележката няколко пъти, погледна Фърд за разрешение и я подаде на Савн.

Савн най-напред цъкна наум, като видя странния почерк на Влад. После се зачуди как е могъл да я изпише и реши, че трябва да е било с пепел, и с върха на камата. Гласеше: „Съжалявам че не дойдох ранен съм помоли майстор Знахар да те доведе при мен плащам в злато“.

Савн я върна на Фърд, а майсторът го попита:

— Как се запозна с него?

— Как? Че както се запознават хората, таквоз. Злато ми предлага той, пък после го няма, дет’ е обещал. Чудя се аз, гледам — плодове в чувала, бележка намирам, чета таквоз, и додох тук. Ама теб те знае, и туй ми е чудното.

— Ранен е, както ти е писал — каза майсторът. — Аз му помогнах.

— Тъй ли? — каза Фърд и сви рамене. — Ранен бил. Имам манго и ябълки, ще го изцерят като знахар.

— Може би — отвърна майсторът с леко съмнение.

— Ябълки. Ябълки му е цаката. Ако ще да е…

— Савн ще те заведе при него.

— Майсторе…

— Мислиш, че е номер ли?

— Ами…

— Ако Негова милост или Витията, или някой друг знае чак толкова, че да опита с такъв номер, тогава е все едно дали ще се хванем.

— Не е за нас, ама…

— Помисли малко, Савн. Помисли колко трябва да знаят.

— Номер ли? — каза Фърд. — Той това ли ще да…

— Източнякът — прекъсна го майстор Знахар — е ранен, защото някои хора се опитаха да го убият. Савн се притеснява, че…

— Аха. Ами то тогаз да се внимава, ама аз…

— Да, знам — каза майсторът. — Савн?

— Е, добре. Ще тръгваме ли? — Фърд и майсторът кимнаха.

— Може да дойда при вас по-късно, да прегледам пациента ни, ако не — ще се видим утре.

— Добре, майсторе — каза Савн и поведе през вратата и по пътя към Вити камъни.

Спестена му беше необходимостта да общува с Фърд, понеже продавачът на плодове като че ли не беше склонен към разговор, а Савн от своя страна нямаше какво да му каже. Малко след Вити камъни завиха към гората, през дърветата и после над Голям чукар. Фърд погледна с любопитство към речния бряг, въпреки че сигурно не знаеше, че точно оттук Савн го беше посочил на Влад.

Савн продължаваше да се чуди какво ли иска източнякът от продавача на плодове. Щом наближиха пещерата, Фърд спря, подуши във въздуха и каза първите думи, откакто бяха тръгнали:

— Норска ще да са пекли тук.

Савн също подуши и едва потисна смеха си. Миризмата нямало да излезе навън, а?

— Насам — каза той и поведе Фърд в пещерата. — Можеш ли да направиш светлина?

Фърд изпръхтя и пещерата се изпълни с мека червена светлина. Минаха през първата голяма зала и Савн поведе безпогрешно към прохода към следващата. Въпреки че почти го беше очаквал, се изненада от плясъка на криле, щом джерегите се появиха пред тях. Фърд подскочи и магическата му светлина за миг примигна, но Савн го успокои: