Стивън Бруст - Атира

А понякога нямаше избор.

След тишината, последвала думите на Влад, Полий повтори на глас мислите на самия Савн:

— Не може да го казва сериозно.

Савн зяпна спящия източняк, но нещата, които беше мълвял, докато беше в несвяст, не му излизаха от ума.

— И аз не мисля, че е сериозно — отрони той накрая. — Макар че…

— Макар че какво?

— Макар че не знам. Я дай да разпалим огъня.

— Добре.

Успяха криво-ляво да го разпалят и след малко спор решиха, че засега дървата са достатъчно и няма нужда да излизат навън — нещо, което и на двамата не им се искаше много.

— Ма и Та сигурно вече много са се разтревожили за нас — каза Полий.

— Да — въздъхна Савн.

— Ами, май ще трябва да им кажем къде сме.

Савн поклати глава.

— И ще идат веднага да го издрънкат на Витията. Сигурно е като суша лете.

Полий загледа спящия източняк и Савн направо усети какво си мисли. „И какво?“ А най-лошото беше, че самият той не знаеше какво да отговори на тази мисъл.

След няколко минути се чу плясък на криле. Полий подскочи и едва се сдържа да не изписка. Двата джерега кацнаха на пода на пещерата.

— Не бой се — каза Савн. — Те са питомни.

— Питомни? — възкликна Полий, на ръба на истерията.

— Е, не знам със сигурност, но са му приятели.

Тя зяпна ококорена източняка, а по-големият джерег пусна върху камъните нещо, което приличаше на умряла норска. После закрачиха триумфално към Влад и клекнаха до главата му.

Полий го погледна питащо и Савн каза:

— Май е искал месо.

— Но как…

— Я по-добре да намерим нещо за шиш.

Много въпроси заиграха по лицето на сестра му, но тя ги премълча. Избраха една пръчка от клоните, които бяха донесли, а през това време джерегите като че ли спореха дали норската не трябва да се хапне тутакси. Савн реши спора, като им я взе и започна да я дере, доколкото можеше, което му спечели сърдитото съскане на по-едрия джерег.

— Понякога — заговори той — хората казват наистина странни неща, когато горят. Веднъж Игларката изкара Сухата треска почти два дни и…

— Все едно — прекъсна го Полий. — Не може да го е казал сериозно.

— Да. Все едно, никой не може да убие Негова милост, заради кутията.

— Така е.

Савн остави кървавата кожа настрана — зачуди се какво да направи с нея, за да не привлече гадини. Нанизаха телцето на норската на набързо издялания шиш.

— А на какво да го поставим? — попита Полий.

— Не знам. На два по-дебели клона?

— Ами ако се запалят?

— Е, нямаме нито по-големи камъни, нито нищо.

— Не можем ли просто да седнем от двете страни на огъня и да го държим? — предложи Полий.

— Може и да може. Колко трябва да се пече?

— Не знам.

— Можеш ли да разбереш кога е готово?

— А ти?

— Сигурно — отвърна Савн и й махна да седне от другата страна. — Най-добре да го държим по-високо, да не го изгорим.

Кръв и мазнина закапаха по огъня, от което пламъците лумнаха. Само след две минути Полий каза:

— Ръката ми се умори.

— И моята — призна Савн. — Така май няма да стане.

— Какво да правим тогава?

Отдръпнаха се от огъня и оставиха леко затоплената норска на земята. Савн погледна Влад и забеляза, че източнякът се е събудил и ги гледа напрегнато.

— Защо не излезеш да намериш нещо — каза Савн.

— Аз?

— Ти.

Полий понечи да възрази, но се намръщи и стана.

— Вземи си факла — каза й Савн. Тя не отвърна.

Савн се обърна към Влад.

— Донесоха ти вечеря. Мъчим се да измислим как да я опечем.

Той кимна и каза:

— Полей я с вино. От манерката ми.

— Добре — каза Савн и продължи: — Докато беше в треска, каза някои доста странни неща.

Влад присви очи. В полумрака и трепкащите сенки очите му изглеждаха още по-тъмни.

— Какви? — попита той. Гласът му беше настоятелен, въпреки слабостта.

— Няколко пъти спомена думата „моргантско“.

— Нима? Не съм изненадан. — Млъкна, за да събере сили. — Знаеш ли какво означава?

— Да. Оръжие, което убива не само тялото, но и…

— Да. Е, вероятно точно това ще използват срещу мен, когато ме хванат.

— Кой?

Влад не отговори и Савн помисли, че отново е заспал, защото очите му бяха затворени. Но после ги отвори и каза:

— Хората, които ме гонят.

— Но хората на Негова милост не използваха това.