Стивън Бруст - Атира

„Много прилича на Влад“, помисли си той и се зачуди защо тази мисъл го притесни.

Към края на деня майсторът го накара да изреди въпросите, заключенията и подходящите церове за различните видове стомашни болки и сякаш остана доста доволен от отговорите му, въпреки че Савн пропусна жегванията в хълбоците, както и въпросите, водещи до прилагането на доза от семена на нар за облекчаване на бъбречна криза.

Майстор Знахар стоеше срещу Савн, който бе седнал на трикракото столче с гръб към огнището; огънят, който пращеше отзад, още малко и щеше да го опърли. Майсторът най-после приключи с обяснението си и попита:

— Е, кажи сега за какво си мислеше, Савн?

— Какво?

— През целия ден нещо ти се въртеше в ума. Какво?

Савн се намръщи. Честно казано, не беше и забелязал, че мисли за нещо.

— Не знам.

— Да не би да е за приятеля ти Юзда? — настоя майсторът.

— Може би.

— Е, няма защо да се безпокоиш. Още не съм разбрал от какво е умрял, но не съм престанал да търся.

Савн си замълча.

Майстор Знахар го изгледа напрегнато, сякаш искаше да проникне в ума му.

— Какво има?

— Как разбира човек в какво да вярва? — изтърси Савн и сам се учуди на въпроса си.

Майстор Знахар опря гръб на стената.

— Сериозен въпрос. Би ли ми казал какво го предизвика?

Савн разбра, че не може да шикалкави, след като майсторът го гледаше така, но от друга страна, не беше много сигурен за отговора. Накрая каза:

— Ами, чудех се. Някои казват едно, други — друго…

— Кой казва едно и кой — друго, и за какво?

— Ами, приятелите ми смятат, че източнякът има нещо общо със смъртта на Юзда, а той казва, че…

— Глупости — прекъсна го майсторът, но тонът му не беше груб. — Твоите приятели не знаят нищо, а на източняка не може да му се вярва.

— От друга страна — продължи Знахаря, — това не е отговор на въпроса ти. Единственият начин да различиш вярното е като си отваряш добре очите и ушите, и като използваш главата си. Това е всичко.

Савн кимна, макар да остана с чувството, че не е получил отговор на въпроса си. Но пък дали майстор Знахар изобщо беше човекът, който можеше да отговори на такъв въпрос? Той знаеше как да помогне на болни хора, но за какво му беше да се чуди кое е истина и кое — не? Можеше да попита Благия, но Благия щеше само да му каже да се уповава на боговете, а пък Витията щеше да му каже да вярва на това, което му казва той.

Но пък трябваше ли той самият изобщо да мисли за тези неща? Имаше си отговор за това, но не му беше от полза. Разбра, че страшно му се иска да поговори отново с Влад, макар да се чудеше дали няма да се окаже грешка, ако се довери твърде много на източняка.

Накрая каза:

— Благодаря, майсторе. Нещо друго има ли?

— Не, не. Хайде, прибирай се у дома. И не му мисли много.

— Няма, майсторе.

Излезе навън в топлия следобед и затича към селото. Съжаляваше, че не може да се телепортира. „Щеше да е най-добре. Вместо да губя цялото това време, докато стигна от едно място до друго, щях просто да съм там“. Зачуди се дали би могъл да убеди Влад да му покаже как се прави. Сигурно не. Все едно, сигурно щеше да се окаже твърде трудно.

Стигна много бързо и почти с изненада веднага намери Влад: седнал в къщата на Тем, пиеше вино и гледаше към вратата, сякаш очакваше Савн да се появи, а усмивката, с която го посрещна, го потвърди. Вътре имаше и още трима-четирима познати, но Савн не изпита нужда да ги заговори.

Седна на масата на източняка и му каза „добър ден“, а Влад му отвърна със същото и предложи да го почерпи с чаша ейл. Савн прие. Влад махна на Тем и Савн не пропусна да забележи погледа, с който го сряза Стопанина, когато постави халбата на масата. Зачуди се дали не трябва да се ядоса, но реши, че му е все едно.

След като Тем се върна на мястото си зад тезгяха, Савн рече:

— Цял ден си мислих за нашия урок. Можеш ли да ми покажеш още нещо?

— Разбира се — отвърна Влад. — Но сигурен ли си, че искаш да се виждаме толкова често?

— Че защо не?

— Не забеляза ли погледите, които ти хвърлят?

— Мисля, че да — каза Савн. — Забелязах ги още днес по обед, докато бяхме тук със сестра ми. Но защо?

— Защото си с мен.

— Защо ги интересува толкова?

— Или защото съм източняк, или защото все още мислят, че имам нещо общо със смъртта на Юзда.

— Но ти нямаш, нали?

— Сам се чудя — отвърна Влад.

Савн го зяпна.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, не съм го убил — каза Влад. — Но това не значи, че нямам нищо общо със смъртта му.