Стивън Бруст - Атира

— Кога то напусна?

— Малко след Въстанието.

— Какво въстание?

Влад отново го удостои с един от неразгадаемите си погледи, този път леко намръщен.

— Имаше някакви неприятности в града, с източняци и текла.

— О. Да. Чух нещо за това. За някакви изменници, дето избили личната гвардия на Нейно величество и се опитали да я отвлекат, нали?

— Не беше точно така — каза Влад.

— Я чакай. Бил си замесен в това, нали? Затова ли е трябвало да…

— Не. Всъщност, да, замесен бях, но само доколкото се стараех да стоя настрана.

— Е, какво точно стана?

Влад поклати глава.

— Общо взето — не знам. За малко щеше да започне война, имаше мобилизация, проля се кръв и после свърши.

— Какво е „мобилизация“?

— Когато те взимат във войската или във флотата и те пращат да се биеш.

— О! Сигурно щеше да ми хареса.

Влад отново го стрелна с очи, почти се усмихна и рече:

— За себе си не мога да кажа. Никога не съм бил във войската.

— Да, но си убивал хора. Същото е, нали?

Влад се изсмя.

— Хубав въпрос. Някои войници не биха се съгласили с теб. Аз обаче съм склонен да мисля, че си прав. Кой знае?

— Мечтал съм си да стана войник — каза Савн.

— Нима? Странно. От една страна войник, а от друга — знахар.

— Да, но… разбирам какво имаш предвид. Но когато исках да стана войник, беше, не знам, по-друго.

— Знам. Когато човек мечтае да стане войник, си представя как убива врага, но не вижда как изтича кръвта му. Както и кръвта на приятелите му, впрочем.

Савн кимна замислено.

— Тогава бях малък и… — Сви рамене и се усмихна. — Мислех си, че униформите са красиви.

— Както и идеята, че ще се махнеш оттук, нали? — каза Влад.

— Може би, но тогава не мислех така. Ти познавал ли си някой войник?

— Познавам воини — каза Влад.

— Каква е разликата?

— Още един хубав въпрос. Не съм сигурен, но те поне така се представят.

— Как изглеждат?

— Високомерни, но не чак дразнещо.

— Плашеха ли те?

Влад се засмя.

— Почти всички, които съм познавал, са ме плашели в един или друг момент.

— Дори и приятелите?

— Особено приятелите ми. Но пък повечето ми приятели бяха доста необикновени.

— Да, нали една от тях е вампир.

— Така е.

— Виж, това би ме изплашило — каза замислено Савн. — Много шантаво е да си представиш някой, който трябва да е умрял, и… Продължаваш ли да твърдиш, че Негова милост е немрящ?

— Да.

— Сериозно ли?

— Да.

Савн поклати глава.

— Не мога до го повярвам.

— Знам.

— Как говориш с някой, който е немрящ? Искам да кажа, не те ли полазват тръпки?

Влад сви рамене.

— Свиква се… — Млъкна и впери очи към вратата. — Аха. Ти май си ясновидец. Ето я и менестрелката.

Савн се обърна и наистина, през вратата тъкмо влизаше някаква дама, посрещната от топлите усмивки на Тем и няколкото гости на дома му. Беше облечена в похабени от дългия път бяла блуза и панталони, със зелен елек и светлозелено наметало. На бедрото й висеше пътна торба, а на гърба й имаше корду с дълга шия и някакъв непознат лъскав черен инструмент, подобен на рог или на ручило. Савн си помисли, че е много хубава.

— Исола е — отбеляза Влад.

— Зелено и бяло — съгласи се Савн. Винаги се вълнуваше, когато в селото дойдеше странстващ музикант, но особено когато беше благородник, защото те винаги имаха повече инструменти, песните им бяха по-разнообразни, а и можеха да разказват истории за онова, което става в палатите на знатни особи.

Каквато и магия да беше разнесла вестта, хората започнаха да се стичат в къщата на Тем още преди певицата да приключи разговора си с него, сигурно за да си уговори стая и храна в замяна на песните и историите, новините и клюките, които щеше да предложи.

— Ще трябва да поговоря с нея, но по-късно — каза Влад.

— Защо?

— Странстващите певци знаят доста неща.

— Но тя дали ще се съгласи да говори с теб?

— Защо не? О, защото съм източняк ли? Предполагам, че това няма да е проблем.

Савн понечи да го попита защо, но бързо се отказа. Май вече се беше научил да предусеща кога стига до тема, която източнякът не иска да обсъжда. Певицата приключи краткия си разговор с Тем и със смайващо свенлива усмивка към всички присъстващи тръгна към стаите, заделени от Тем за пътници.

Тем се окашля и обяви:

— Ще се върне след няколко минути и ще ни посвири, след като се освежи.

Това като че ли зарадва всички. В къщата на Тем продължиха да прииждат още и още гости.

А докато влизаха, Савн забеляза, че мнозина, може би повечето, поглеждат към него, как е седнал с източняка, и бързо извръщат поглед. Успя да долови нещо подобно на отвращение на лицето на Файри, а тъмнокосата Лоува, която седеше до Файри, сякаш го гледаше леко озадачена. Лан и Тък седяха на друга маса с няколко свои приятели и макар Тък да гледаше в масата пред себе си, Лан сякаш за миг погледна Савн с неприязън.