Стивън Бруст - Атира

Помисли дали да не се опита да побегне, но от тримата все един щеше да го хване и сигурно щеше да стане още по-лошо. Надигна се бавно. Мъчеше се да измисли какво да направи и не можа.

Корал го нарече с някаква обидна дума и зачака. Савн не предприе нищо. Проснаха го отново на земята и той пак се надигна. Помисли дали да не им отвърне, но не можа да се насили — някаква част от него продължаваше да се надява, че само ще го посбутат още няколко пъти и ще им мине, макар да съзнаваше, че тази надежда е напразна.

Момчето до Корал го нарече с друга обидна дума и Савн позна гласа на Лан. Предположи, че третият трябва да е Тък, и след малко това се потвърди.

Стоеше между тримата и му се струваше, че всичко това не се случва наистина. После някой го блъсна отново и всичко това продължи замайващо дълго, докато не падна отново на земята. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако просто останеше да лежи, и реши, че сигурно ще почнат да го ритат. Бавно се надигна и някак разсеяно си помисли дали го виждат достатъчно добре, за да го ударят.

Тогава някой го фрасна с юмрук в корема, изкара му въздуха и той се сви на две. „Което отговаря на въпроса“, вяло си каза Савн. Чувстваше се вече все едно, че е някой друг и гледа сцената отстрани.

— Я го остави на мен — каза Лан и Савн зачака.

Съешникът й се опитваше да й каже, че има проблем, а тя не можеше да разбере какво има предвид. Разбираше само първата част — че има проблем, но не и какъв е. Опита се да му каже това и той на свой ред се обърка.

Двамата закръжиха високо в небето.

След малко той все пак успя да й го предаде, макар да не можа да й обясни защо той, или по-скоро Даващия, иска да го направят. Тя не възрази, въпреки че не й стана ясно как ще различат единия от останалите.

Съешникът й, изглежда, смяташе, че това е без значение, че нещата все едно ще се изяснят от само себе си. Това беше донякъде объркващо, но тя му се довери.

Той я поведе в небето, под мътната пелена.

На земята един сив рис бродеше в нощта, изоставил леговището с малките си. Тя привлече вниманието му към това, но той настоя, че първо трябва да се свърши другото, каквото и да беше то.

Стигнаха до някакво място и в тъмното тя успя да открои няколко животни, също като Даващия, скупчени едно до друго като в стадо.

Закръжиха над тях и след малко едно започна да се откроява от останалите — или искаха да го прогонят, или да се съешат с него, или заради нещо друго. Този ли е? Единият? — зачуди се тя.

Не, всички останали.

Добре. Сега ли?

Сега.

Двамата полетяха надолу. Тя усети как крилете й зацепиха въздуха и изведнъж се озова близо до един от тях, лицето му, пребледняло и грозно, бе пред очите й…

И, настоя съешникът в ума й, няма да хапем. Как можеше да не хапе? Как?

Е, добре, заради него щеше да се постарае.

Изсъска и свърна настрани, търсейки друг, когото да сплаши, но другите вече се бяха разбягали. Щеше ли съешникът й да позволи да ги гони? Да, щеше. Макар и малко. Тя се понесе след тях.

Когато той реши, че са ги изплашили достатъчно, тя дръпна нагоре, завъртя се вихрено около любимия си и двамата отново пробиха пелената и се озоваха горе, запленени от внезапната хубост на безбройните звезди. Потанцуваха малко там, посмяха се и после поеха назад, където Даващия, каза й любимият, ги чакал да им благодари.

Само да им благодари? А нещо вкусничко нямаше ли да има с благодарностите?

Разбира се. Кога е нямало?

Савн влезе и затръшна вратата под носа на нощния студ. Огънят в камината беше изтлял, но печката все още излъчваше топлина. Тук беше безопасно, но той не изпита никакво облекчение. Колко странно — чак сега му хрумна, че изобщо не се беше уплашил. Всъщност не бе изпитал почти нищо.

— Къде беше? — попита го Ма, но някак разсеяно, все едно че очакваше приемливо обяснение и бе готова да се задоволи с каквото и да е.

Още докато се чудеше какво да отвърне, Савн чу собствения си глас да обяснява:

— Една певица се отби в къщата на Тем, та останах да я послушам.

— О, колко мило. Може би утре, като свършим с жътвата, ще идем всички. Добра ли беше?

— Да, Ма — отвърна Савн, учуден как е могъл да проговори.

— Е, сега си лягай. Сестра ти вече спи, а утре ни чака дълъг ден.