Стивън Бруст - Атира

— Здравей, Савн.

Савн намери сили да отвърне учтиво:

— Здравейте, милейди.

— Двамата ще ми окажете ли честта да седнете при мен?

Седнаха и Влад каза:

— Моля, приемете комплиментите ми за чудесното представление.

— Благодаря ви — отвърна тя и се обърна към Савн: — Останах с впечатлението, че музиката ви хареса много?

— О, да — отвърна Савн, макар да се учуди дали репликата на дамата не съдържа намек, че е забелязала колко малко внимание бе отделил всъщност Влад на музиката й. И да беше така, Влад с нищо не показа, че го е разбрал.

— Да започнем поред — каза Влад и й връчи късче хартия, сгънато така, че Савн не можеше да го прочете.

Дамата от дома Исола го погледна, прибра го в кесията си и се усмихна.

— Добре, милорд. Е, кажете какво мога да направя за вас? „Милорд? — удиви се Савн. — Как може да нарича един източняк «милорд»?“

— Имам няколко въпроса към вас. Вероятно можете да им отговорите, вероятно — не.

— Във всеки случай ще се опитам — отвърна дамата-менестрел.

— Познавате ли барон Мала чука?

— Да, разбира се. Вчера му изнесох концерт.

— Чудесно. — Влад замълча и погледна към Савн. — Мисля си дали няма да е по-добре да се върнеш на масата ни, Савн. Много държа това да е лично, ако нямаш нищо против.

— Нямам нищо против — излъга Савн, стана и много вежливо се поклони на дамата. — За мен беше чест да се запозная с вас, милейди.

— И за мен беше удоволствие, Савн — отвърна тя.

Докато се връщаше към масата, Савн отново усети, че всички или го гледат втренчено, или старателно отбягват да го погледнат. Озърна се към приятелите си и този път нямаше грешка: Корал, който уж говореше с останалите, в същото време му хвърляше погледи, изпълнени с нескрита омраза.

Усещането, че се е превърнал в център на враждебното внимание на всички, изведнъж го обзе толкова силно, че не можа да стигне до стола си, обърна се неволно и закрачи към вратата.

А след като стигна до нея, побягна.

Колко дълго бяга и накъде — не разбра, но накрая се намери легнал в меката трева на един хълм. Взираше се в мъртвото нощно небе и вдишваше мириса на сухи есенни листа.

Опита се да прецени поведението на приятелите си, но не можа. Опита се да разбере собствената си реакция, този панически бяг, но умът му боязливо избягваше темата.

Помисли да се върне в къщата на Тем и да помоли приятелите си да му обяснят какъв е проблемът. Но ако го направеха? Ако, както беше почти сигурен, започнеха да го корят, че се е свързал с източняка? Какво щеше да им каже?

И между другото, защо наистина прекарваше толкова много време с източняка?

Стана и се огледа. Намираше се западно от селото, недалече от дома на майстор Знахаря и много близо до пътя. Пътят към дома щеше да го отведе покрай къщата на Тем. Помисли дали да не заобиколи, но се наруга за страхливостта си.

Изкачи се на пътя и зави към селото. Беше късно и Ма и Та щяха да започнат да се безпокоят за него. Затича. Мина покрай къщата на Тем. Беше тихо и си помисли дали да не влезе, но бързо отхвърли тази мисъл — не му се искаше да се сблъсква с приятелите си — не и преди да е решил какво да им каже.

Издължената му сянка, хвърляна от лампата пред къщата на Тем, пълзеше пред него по пътя, докато не излезе от купчината къщи на така нареченото „село“. Щом тя изчезна, Савн едва не се сблъска с някакво неясно тъмно петно, което изведнъж изникна пред него. Спря се, а петното се разсипа на няколко, може би три или четири отделни петна, по-тъмни от нощната тъма наоколо. Вдиша няколко пъти и разбра, че са хора.

Паниката, която го беше обзела преди, изведнъж се върна, но този път той реши да не й се поддава. Ако беше само плод на въображението му, щеше да е глупаво да побегне. А ако не беше, бягството сигурно нямаше да помогне.

— Здрасти — подвикна той. — Не мога да видя кои сте.

Чу се тих смях и стомахът му се сви, щом разбра с отчайваща яснота, че страхът му е съвсем оправдан.

— Кои сте вие? — попита той. Мъчеше се да измисли как да се измъкне от бедата.

— Приятелите ти — отвърна му глас и той позна, че е на Корал. — Приятелите ти, и искаме да разберем защо не си ни представил още на новото си приятелче?

Савн усети, че му е трудно да преглътне.

— А… искате да ви запозная с него? Ами добре. Искам да кажа, той е свестен. Ще ви хареса. Защо не идем…

— Млъквай — прекъсна го Корал и в същия момент някой го бутна.

— Корал!? Виж, аз…

— Млъквай — повтори Корал.

Блъснаха го отново, този път толкова силно, че падна. Това предизвика нов смях. Зачуди се кои ли още са с Корал. И му стана неприятно като си помисли колко едър беше Лан.