Стивън Бруст - Атира

Работата беше скучна и изнурителна, но и лесна, и носеща удовлетворение, след като влязоха в ритъм, и той чуваше непрестанното шшшък, шшшък от другия край, където жънеха Ма и Та. Скоро — сигурно утре, реши той, щяха да се срещнат и това щеше да е краят на жътвата за тази година. След това Ма и Та щяха да подготвят нивите за зимата, а на следващата година всичко щеше да започне отначало, както и по-следващата, и другата след нея, докато самият Савн не започнеше да печели пари като знахар, било в Мала чука или някъде другаде. После щяха да се проточат още години, преди да може да си позволи да праща достатъчно пари, за да се откупи за работата, която не върши, но после Ма и Та щяха да могат да наемат някого, а след това щеше да може да спестява, докато не събере достатъчно пари, за да може да пътува, и тогава…

„Всъщност кога реших, че искам да пътувам?“ — запита се той.

Всъщност изобщо не беше сигурен, че го иска, но помнеше кога за първи път си го помисли — беше, докато стоеше пред къщата и нощта му шепнеше за далечни места. И си спомни какво бе попитал Влад, онзи въпрос, който сякаш много впечатли източняка: към нещо ли бягаш, или от нещо? Ако той самият заминеше, щеше ли да го направи, за да остави семейството си, или за да потърси нещо повече? Щеше ли да изостави дома си, или щеше да тръгне, за да търси приключения и щастие? Източнякът ли му беше внушил всички тези мисли? Дали той по някакъв начин не беше виновен за преживяното в онази странна, удивителна нощ? „Не ме интересува какво приказват, бас държа, че не той е убил Юзда“.

Свършиха реда, подхванаха следващия и така предобедът мина. Щом наближи обяд, ритъмът им се наруши от Та, който изсвири с пръсти за знак, че Савн и Полий за днес са приключили.

На връщане към къщи Полий каза:

— Смяташ ли, че ще свършат без нас?

Савн погледна през рамо към неожънатата нива и отвърна:

— Дано само да не вали утре.

Полий кимна.

— Дано. Днес ще ходим ли в къщата на Тем?

— Разбира се.

— Щото вчера не ме почака.

— Тъй ли? Вярно. Сигурно съм си мислил за други неща.

— Например?

— Не помня. Разни неща. Все едно, днес ще отидем.

Савн се изкъпа и както беше обещал, изчака сестра си и двамата се запътиха към къщата на Тем. Докато вървяха, си говориха малко, въпреки че на Савн му се стори, че Полий на два пъти отвори уста да го попита за нещо, след което се отказа. В един момент запя „Няма да взема селяка въшлив“ и след един-два куплета Савн също се включи, като сменяше мъжа и жената. Не беше я чувал от доста време и се засмя на няколкото куплета, добавени, откакто беше на годините на сестра си. Изпя й също така няколко стиха, които явно бяха забравени, и се зарадва, че й харесаха.

Стигнаха къщата на Тем. Влад не се виждаше никъде, но обичайната тълпа си беше налице и Савн забеляза, че много от хората го поглеждат странно. Полий също го забеляза.

— Видя ли? — каза му тя. — Как те гледат? Чудят се защо прекарваш толкова много време с източняка.

Савн бързо се озърна, но в момента не го гледаше никой.

— Така ли?

— Да.

— Хм. — Той сви рамене. — Ами да се чудят.

— Добре де, какво все пак правиш с него?

— Уча се на някои неща.

— Например?

— Например, хм, например да хващам скъпоценни камъни във вятъра… не, исках да кажа, да хващам вода във… е, все едно. Уча някои работи.

Полий се намръщи, но не можа да измисли какво да каже, и толкова по-добре за Савн. Той си изяде набързо салатата, сбогува се със сестра си и тръгна към къщата на майстор Знахар.

По пътя му дойде наум, че остротата на сетивата, която бе изпитал предната вечер, си е отишла. Зачуди се дали ще се върне, когато навлезе по-надълбоко в странното изкуство, което бе започнал да учи.

Днес майсторът беше в по-добро настроение — сновеше из малката къща (която се беше сторила на Савн по-голяма предната година, когато започна да се учи при него) и му подхвърляше примери от историята с обяснения както от общ характер, тъй и по същество. Савн се зачуди дали е решил загадката със смъртта на Юзда, но реши, че ако е така, майсторът сам ще му каже в подходящ момент, а ако не — по-добре да не повдига въпроса.

Майстор Знахар всъщност не спомена за това през целия ден, който Савн прекара в почистване на къщата и в слушане на разказите и поученията на Знахаря — а това по-скоро му допадна, отколкото му досади, въпреки че щом Знахаря заговореше, бързо забравяше за слушателя си и думите му далеч надхвърляха знанията на Савн и възможностите му да го разбере.