Стивън Бруст - Орка

— Помощ отвътре?

— Ами да. Някой, на когото Фирис е вярвал или поне е бил готов да го пусне на яхтата, с приятел. Кой е бил на яхтата, Инсайн? Това вие трябва да знаете, а аз — не. Но мисля, че мога да предположа.

— Давайте. Предположете.

— Бих казал, че поне една от дъщерите му е била там, с интимен приятел. Всъщност смятам, че трябва да е била Рийга, ако съдя по реакцията й, когато й подхвърлих, че следствието не е било съвсем обективно.

Изчаках.

— Да — каза тя след малко. — Рийга. Знаем, че си е довела приятел, и мъжът, който е бил с нея… да, възможно е да е бил джерег. Все още можем да го открием…

— Три петака, че не можете.

Тя сви рамене.

— Добре. Но защо ще се забърква в това?

— Помните ли измамата със земята, за която споменах?

— Да.

— Това е било цената. Шортайл я е свързал с Вонит и някои други, а може би всички са се познавали. Сигурно са се познавали. Спретнали са я помежду си, с помощта на Шортайл, в замяна на живота на татенцето. По този начин както и да се развият нещата, всички са знаели, че ще им остане достатъчно богатство за това, което искат: Вонит да си запази хубавата къща, а Рийга да може да си живее охолно, без да прави нищо, което, изглежда, е целта в живота й. Разбира се, би могло да е жена му, синът му или другата му дъщеря. Доколкото мога да съдя, всички са си имали мотиви.

— Хубаво семейство.

— Мда.

— Добре. Продължете.

Кимнах.

— Тогава на сцената излизаме двамата с приятелката ми. Първо е обирът.

— Да. Лофтис не беше много, хм, доволен от това.

— Така. Да, но на Лофтис му се налага да работи с джерег, нали? Така че той го казва на Стони и тогава приятелката ми…

— Коя?

Поклатих глава.

— Това няма да ви кажа.

Тя понечи да възрази, но после сви рамене.

— Добре.

— Приятелката ми започва да задава на Стони въпроси, той предава информацията на Лофтис, после се появявам аз и Лофтис предава информацията на Стони, после аз развеждам двама ви с Домм из околностите и тъкмо когато краката ми щяха да се огънат, се забихме в „Речни дарове“ и Лофтис спипва вас или Домм…

— Мен.

— И нарежда да ме разпитате.

— Не. Да ви прибера.

— Но…

— Домм искаше пръв да ви разпита. Възразих, но той е с по-висок чин. — Лицето й леко се изкриви, докато го казваше.

— Разбирам. Бил е изнервен от намеренията на Лофтис и е искал да разбере аз къде се вмествам и дали мога да му бъда полезен.

— Да. Каква е вашата игра?

— Да се опитам да разбера какво става. Спомнете си — единственото, което всъщност знаех, беше, че нашата домакиня си има проблеми със земята; дори не знаех, че следствието по смъртта на Фирис е фалшиво.

— И сте се опитвали да разберете това?

— Да. И го направих, както от реакцията на Домм, така и от вашата, въпреки че погрешно изтълкувах погледа ви към него като знак, че не знаете какво става, а всъщност е било презрение за това, че е такъв идиот да се остави така да го изпомпам. Това бе последното, което разбрах, и то ме накара да се обърна към вас.

Тя кимна.

— После?

— После се връщаме при Рийга. Ако наистина тя е нагласила Фирис, а според думите ви явно е била тя, тогава всичко се намества още по-добре. Когато се появих на вратата й, тя изпадна в паника. Помисли си, че всичко ще се разкрие и че някой — именно Лофтис — наистина ще разследва смъртта на скъпото татенце и ще я хванат. Затова тя…

— Е уредила с Домм да убият Лофтис — каза Тимър, много бавно и отчетливо.

Кимнах.

— Аз така го разчитам.

— Тогава защо убихте Стони и всички останали?

Усмихнах се.

— Ами, работата е там, че не съм.

Тя се намръщи. Поклатих глава.

— Всъщност убих Стони, но не съм хвърлил заклинанията срещу пресъживяване. Първо, нямам причина да го правя и второ, когато правя такива неща, не използвам заклинания, защото не съм много бърз с тях. А и тогава изобщо нямах време.

— Но кой…

— Помислете добре. Домм е убил Лофтис. Стони и Лофтис се познават, а Стони е във връзка с важни личности в Империята.

— Домм знае ли това?

— Най-малкото би трябвало да е съвсем сигурен. Така че Домм ме използва, за да оправя Стони, като знаех, че рано или късно ще се оплета в къщата на Вонит, на Индра или на Рийга.

— Момент. Той е използвал вас, за да се справи със Стони ?

— Да. Аз поне така го тълкувам. Вероятно си е мислил, че и аз ще бъда убит, което щеше да е чудесно за него, но за всеки случай е пратил хората си да се погрижат, че Стони няма да излезе жив.

— Вие забелязахте ли ги?