Стивън Бруст - Орка

Тя кимна рязко.

— Добре — казах и въздъхнах облекчено. — Много добре.

— Продължете.

— Тъй че Кааврен казва на Лофтис да събере група и да разбере какво става. Шортайл, който винаги знае какво става в Империята, разбира това и вместо да изпадне в паника, прави нещо много хитро — казва на Индъс.

— Това знаете ли го? В смисъл, не е ли възможно първо да го е разбрала Индъс, тя да е казала на Шортайл и да е продължило оттам?

— Всъщност да. Просто се забавлявах, сглобявайки случката по свой начин. Но напълно е възможно да е станало обратното, и сигурно е така, защото министърът на домовете чува повече неща от министъра на трезора.

— Все едно. Продължете с разказа си.

— Добре. Както и да е станало, Индъс знае за проблема и знае колко неприятности ще възникнат, вече и за нея, ако се разчуе какво става. Напълно убеден съм, че групата ви е изпратена от Главнокомандващия или от самата Императрица, ако не и от двамата, защото ако е бил само Кааврен, Шортайл щеше да поръча убийството му.

Тези думи като че ли стъписаха Тимър и тя отвори уста, но бързо я затвори и ми кимна да продължа.

— Значи, Индъс, както знаем, е много убедителна. Все пак тя е исола. Тя намира Лофтис, когото познава по един или друг начин…

— Работеха заедно, когато групата ни беше повикана да открие изтичане на секретна информация, по време на войната за остров Елди.

— Добре. — Още потръпвам, когато някой ми спомене за войната за остров Елди, но това сега не е важно. — Тя го убеждава да помогне зад гърба на Кааврен, защото и двамата знаят, че Кааврен не би се забъркал в нещо такова, и двамата знаят, че колкото и да не им харесва, това е единственият начин да запазят финансовия покрив ча Империята да не рухне и да си спасят главите, образно казано. И така, двамата с Лофтис се появявате в Северен пристан. Само двамата, с още трима в резерва. Прав ли съм?

— Защо?

— Все едно. Лофтис ми каза, че сте трима и трима в резерва, и мисля, че ми каза полуистина, включвайки Домм и неговите хора, само за да ме изпита.

— Да. Бяхме двамата с него, с още няколко души на разположение в случай, че ни потрябват.

— Добре. Все едно, Домм вече е тук с Дейтийфнист и други трима, и са забъркали хубава каша. Вие с Лофтис знаете резултата и Домм също знае какво става, но никой друг. Вие с Лофтис вероятно сте направили много неща, които не ви се нравят, но това трябва да е било най-лошото — когато двамата с Лофтис си изпомпвахме информация един от друг, го измъкнах от него и мисля, че беше сериозен. Вашата работа е била да прикриете убийство и в същото време да прикриете факта, че тоя, чиято работа е била да го прикрие — Домм, — се е оплескал ужасно с това, че е действал прибързано. Означавало е да проследите всеки най-малък намек, че хората мислят, че следствието е фалшиво, като в същото време създавате впечатление, че водите следствие, и все пак да съберете достатъчно аргументи, с които да можете да убедите, наред с други личности, Императрицата, Главнокомандващия и собствения си шеф, че смъртта на Фирис си е най-обикновен нещастен случай. Прав ли съм?

— Продължете.

Отново отпих глътка да си навлажня гърлото.

— Точно по това време Лофтис научава, че в дома на Фирис е влизано с взлом и че документите му са отмъкнати. Сигурен съм, че е чул за това. Защо преди всичко Домм не е прибрал тези документи? И защо къщата не е била защитена по-добре срещу обир? Отговор: защото на Домм му е било все едно. Може би — отново разсъждавам — може би точно тогава Лофтис е разбрал, че има само един изход: трябвало е да хвърли Домм на дзура. В смисъл, трябвало е да създаде впечатлението, че Домм просто е некомпетентен — какъвто е, — и след това сам да поеме разследването, и да приключи, с много по-убедителна степен на достоверност, със същия резултат като Домм. Бедата е, че Домм може да е всичко друго, но не е глупак. Той също се е досетил за това.

Очите на Тимър се разшириха.

— Искате да кажете, че Домм…

— Изчакайте, Инсайн. Не съм тръгнал на никъде, нито пък Домм.

Тя присви очи.

— Добре. Смъртта на Фирис…

— Да?

— Как е била нагласена?

— Убийството е на джерег.

— Това го знам. Но как?

— Би трябвало да го знаете. Така, че да прилича на нещастен случай…

— Не, не това. Искам да кажа, как е могъл един убиец джерег да се приближи толкова до Фирис, на яхтата му, особено след като е знаел — а е трябвало да знае, — че се е заплел в опасни неща, с опасни хора?

— А! Радвам се, че зададохте този въпрос. Стони го е нагласил, със съдействието на Шортайл. Двамата са могли да получат помощ отвътре. Отново само предполагам, но всичко съвпада.