Стивън Бруст - Орка

Тя махна на собственика и той прати един слуга с бутилка вино и две чаши. Налях си, Тимър отказа. Отпих и гърлото ми се почувства по-добре.

— Измамата със земята не е толкова важна, но както казах, точно тази част от цялото ме въвлече. И всъщност дори не е измама — не съм сигурен, че е незаконна. Просто начин да се попритиснат някои хора и да се вдигне малко цената — с предизвикване на паника. В атмосфера на обща паника всеки започва да си мисли колко ще пострада и всеки става податлив на…

— Нататък, ако обичате.

— Знаете как става далаверата със земята, така ли?

— Дайте нататък.

„Мисля, че не й харесваш, шефе“.

„Първият ти извод какъв беше, Лойош?“

Посъбрах мислите си. Дано някой ден да мога да ги събера всичките.

— Да започнем с Фирис тогава — казах. — Предполагам, че сте чували за него.

— Не бъди саркастичен, източняко.

Ръката й посегна небрежно към камата. Кимнах.

— Лорд Фирис, херцог на не знам си какво. Измама на стойност шейсет милиона империала, оставена на една не особено скърбяща вдовица, син, който сигурно не е и забелязал липсата му, дъщеря, която възнамерява да продължи семейната традиция, и друга дъщеря, която… но ще стигнем и до нея. Цената на Фирис е била около шейсет милиона империала, както казах, и почти нищо от това не е реално, освен малкото, което е вложил в легално корабостроене и транспортни компании, всички от които вече са се обърнали с корема нагоре, както казват орките.

— Сега, Инсайн, ми позволете да поразсъждавам малко — продължих. — Повечето от това, с което разполагам, се базира на факти, но една част са предположения, базирани на останалото. Чувствайте се свободна да ме коригирате, ако кажа нещо, за което знаете, че не е така.

— Продължете.

— Добре. Фирис е затлъстявал все повече и повече и са се въвличали все повече и повече банки, и много от тях — много от най-големите — са нагазили толкова дълбоко, че когато отишъл при тях и казал, че му трябват още петдесет каймета — извинете, петдесет хиляди империала — иначе ще се срине, не са имали друг избор, освен да му ги дадат, защото ако се издъни с връщането на заемите си, банките също ще фалират, или поне ще пострадат сериозно. В това число Имперската банка, Съкровищницата на орка, Съкровищницата на дракон, както и някои много големи банки и един изключително силен джерег, за когото предполагам, че ви е все тая, а не бива.

— Стони?

— Не, колкото и да е странно. Доколкото знам, пряко той изобщо не е обвързан с Фирис. Но да, и той е вътре — най-вече защото не е вътре.

— Как така?

— Търпение. Ще стигнем и до това.

Тя кимна. Опитах се да отгатна по изражението й как го приема, но лицето й не издаваше нищо. Така да бъде.

— В един момент лорд Шортайл е разбрал какво става. Един от счетоводителите му го е открил пръв, но се е съгласил да не казва нищо за банката, за която е разбрал, че е застрашена. Направил го е, разбирате ли, по старата традиция на орка, в замяна на пълния джоб. — Помислих малко и продължих: — Може и няколко да са били, но знам само за един. И горкият кучи син не е имал представа за мащабите, иначе едва ли е щял да приеме. Доколкото знам, всичко е ставало през министерството на Шортайл, но това не е важно, защото в един момент Шортайл е разбрал.

— Как?

— Не знам, честно казано. Подозирам, че си има начини да разбере, когато някой негов счетоводител започва да харчи повече пари, отколкото би трябвало. Сигурно е било нещо такова.

Тимър кимна.

— Добре. Продължете.

Кимнах и аз.

— Така че Шортайл поговорил с този мистериозен счетоводител. В момента правя хипотези, не знам името на счетоводителя, но съм сигурен, че е важна фигура в персонала на Шортайл, защото Вонит винаги говореше за него като за „голямата клечка“. Предполагам, че разговорът е бил горе-долу следният: Шортайл му е теглил едно конско и го е уведомил, че е уволнен от министерството и вероятно го чака криминално обвинение. Счетоводителят отвърнал, че ако го уволнят, може да се разчуе защо е уволнен и банката ще фалира. Шортайл го попитал защо трябва да се интересува от фалита на една банка. Счетоводителят, който вече е имал смътна представа какво става, изтъкнал, че след като банката фалира, може да я последват и други, и че може би е по-добре Шортайл да проучи колко голям е проблемът, преди да предизвика скандал, който може да доведе до всеобща загуба на доверие. Шортайл бил принуден да се съгласи, че идеята е добра.

— Тъй че нашият човек от министерството на трезора започва да рови и открива Вонит, или може би някой като нея, и открива, че всяка банка, която тя върти, е застрашена от срив, защото всичко, което притежава — на хартия — е вързано с някой си Фирис. Поради което проверява Фирис, за да види кой още е вързан с него, и открива, че всички негови партньори са в същото положение и че нещата стават все по-лоши. — Помълчах. — Единствената причина да знам за Вонит е защото тя по случайност е собственик на банката, в която е спестявала старата жена, на която се опитвам да помогна. Вероятно има десетки банкери в същото положение като нея, а тя придоби важност само заради мен.