Стивън Бруст - Орка

— По-скоро е свързано с търговията.

— Може би. — Влад сви рамене. — Сигурно. Но как се отнася всичко това към корупцията сред великите и чудесни водачи на нашата велика и чудесна…

— Точно това казвах, Влад. Въпросът не е в корупцията. По-лошо е. Некомпетентност. И още по-лошо — неизбежна некомпетентност.

— Изясни се, Кийра.

— Защо един банкер влиза в бизнеса?

— Мислех, че говорим за Империята?

— Точно за нея говорим.

— Добре. Един банкер влиза в бизнеса, защото е орка и защото не обича морето.

— Престани да се правиш на интересен.

— Какво искаш?

— Очевидни отговори на тъпи въпроси. Защо един банкер влиза в бизнеса?

— За да печели пари.

— Как печели пари?

— Краде ги.

— Влад!…

— Добре де. По същия начин, както ги печели един лихвар джерег, само че не печели толкова, защото лихвата му е по-ниска и трябва да плаща данъци — въпреки че си ги спестява отчасти с подкупи.

— Кажи ми го ясно, Влад. Как един банкер печели пари?

Той въздъхна.

— Дава заеми на хората и им взима лихва за услугата, така че му плащат повече, отколкото им е заел. В джерег лихвата е изчислена така, че…

— Добре. Още един лесен въпрос: какво ограничава печалбата на банкера?

— Парите, които заема, и лихвеният процент.

— А какво му пречи да вдигне лихвения процент?

— Всички други банкери.

— А какво им пречи да се съберат и да се разберат да вдигнат лихвите?

— Конкуренцията на джерег.

— Грешка.

— Нима? По дяволите! Толкова добре се справях. Защо да е грешка?

— Ще поставя въпроса по друг начин: какво им пречи да се съберат, включително джерег, и да фиксират лихвата високо?

— Мм… Хм. Империята?

— Браво. Империята налага ограничения по лихвите, защото Империята също трябва да взима заеми, а ако Империята получи лихви, които са много по-изгодни, отколкото за всеки друг, Великите домове ще възразят, а Империята трябва винаги да настройва домовете един срещу друг, защото всъщност Империята е просто сборът от всички Велики домове, и ако те се обединят срещу нея…

— Схванах. Край на Империята.

— Точно така.

— Добре. Значи Империята фиксира най-високия лихвен процент.

— Проценти. Съществуват няколко, свързани с… ами, с по-сложни неща. Това е работата на Шортайл.

— Схванах. Добре, продължавай. Значи всъщност максималната печалба, която може да получи един банкер, е определена със закон.

— Не.

— Ъъъ… добре де, защо не?

— Защото има друг начин да се вдигнат печалбите.

— Е, да де. Заемаш повече пари. Но не можеш да заемаш пари, ако хората нямат нужда от пари.

— Разбира се, че можеш. Трябва да предизвикаш нуждата.

— Имаш предвид измамата със земята?

— Не. Това е дреболия. Сигурна съм, че е направено с тази цел, но мащабите са малки и не могат да въвлекат Империята.

— Ясно. Продължавай. Как?

— Подкопаваме джерег.

Влад сви рамене.

— Това го правят непрекъснато. Но лихварите на джерег си остават в бизнеса.

— Защо?

— Защото не се притесняваме, че клиентът няма да си върне заема. Защото си имаме свои начини да се погрижим да ги върнат.

Беше ми интересно как Влад все още мисли за организацията на джерег като за „ние“, но се въздържах от коментар и казах:

— Точно така. И следователно?

Той се намръщи.

— Искаш да кажеш, улесняват получаването на заеми?

— Точно така.

— Добре, но ако заемите не се връщат?

— Влад, не говоря за дребни неща, например някой да иска да си купи къща. Говоря за големите финанси, например ако някой поиска да направи корабостроителна фирма.

Той се усмихна.

— Примера го избра съвсем случайно, нали? Е, добре. И какво става после? — И сам отговори на въпроса си. — Банките се сриват. Много тъп бизнес.

— Може би. Но ако нямаш друг избор?

— Какво имаш предвид?

— Ако имаш цял куп пари…

Той се усмихна. Бях забравила колко пари беше скътал.

— Ще го кажа по друг начин. Ако имаш цял куп пари, които искаш да вложиш в банка, коя банка ще избереш?

— Аз — не. Ще ги дам на лихвар от организацията.

— Съдействай ми, Влад.

— Е, добре. Не знам. Предполагам, онази, чиито лихви са най-добри.

— А ако няма разлика?

— Тогава на тази, която изглежда най-благонадеждна.

— Точно така. Какво прави една банка благонадеждна? Или по-точно, какво би те накарало да помислиш, че една банка е благонадеждна?

— Не знам. От колко време съществува може би. И репутацията й с колко пари разполага.

— Откъде знаеш с колко пари разполага?