Стивън Бруст - Орка

— Да според мен.

— Прецакали са ни здравата, Кийра.

— Така си е.

— Не ти харесва повече, отколкото на мен, нали?

— По-скоро по-малко, ако можеш да си го представиш.

— Добре, и какво правим по въпроса?

— В момента не знам какво да кажа. Но нещо несъмнено ще възникне. Трябва да го обсъдим.

— Добре.

Влад ме гледаше малко странно.

— Информацията от Вонит — казах. — Можем ли да разчитаме на нея, ако е знаела, че не си този, за когото се представяш?

— Мисля, че да. Тя си знаеше работата. Трябваше да ме задържи достатъчно дълго, за да дойдат и да ме убият. Защо да си прави труда да измисля лъжи, след като тоя, на когото ще каже истината, скоро ще го няма?

— Правилно.

— И сега какво?

— Лейтенант Домм?

— А? — каза Влад. И: — О, смяташ, че той е поискал Лофтис да бъде разкаран ли? Двамата никак не се обичаха, но все пак бяха в един и същи корпус.

— Дали?

— Какво?

— Спомни си разговора, който си подслушал…

— Не искаш да кажеш, че е бил нагласен, нали? Не вярвам…

— Аз също. Не, в този момент те не са знаели кой си и не са гледали за вещерство. Имам предвид след това.

— Разговорът ми с Домм в „Речни дарове“?

— Да. Тогава може би все още не са имали време да разберат кой си, тъй че може дори да си ги изиграл. Но може и да не си. Помисли за онзи разговор. Накарал си Домм да се изтърве и — как се казваше — Тимър, да разбере, че нещо не е наред.

— И?

— Мисля, че е допустимо. Но какво доказателство имаме, че Домм и Лофтис са от един и същи корпус?

— Тогава кой…

— Кой нормално би провел такова разследване?

— Мм… не помня. Онази група, дето се отчита на Индъс?

— Правилно. Групата за надзор. И е почти сигурно, че трябва да е включен някой от тази група, просто защото би било странно, ако няма техен човек.

— Но така намесваме и Индъс!

— И какво от това? Мен ако питаш, Влад, можем да допуснем намесата на всеки в Империята, с изключение може би на Нейно величество и лорд Кааврен.

— Не…

— Не мисля, че разбираш с какво си имаме работа, Влад.

— Смяташ, че е толкова голямо?

— Не. Имам предвид не толкова мащабите, колкото че е — не се сещам за думата — проникващо на всички нива. Ние с теб търсехме корумпирани длъжностни лица и ги задрасквахме от списъка си, щом решим, че не са податливи на корупция. Не в това е цялата работа.

— Продължавай — подкани ме той и се намръщи.

— Въобще не става дума за корупция. О, може би Шортайл или някой от персонала му си пълни джоба. Но това е дреболия. Това, което става тук, е, че всички, въвлечени в механизма на Империята, полагат заедно усилия да си свършат работата точно така, както се очаква.

— Я пак!

— Империята не е нищо друго освен една огромна, раздута, с вечно недостигаща администрация, крайно неефикасна система за поддържане на нещата.

— Благодаря за урока по държавно управление. Но…

— Изтърпи ме малко, моля ти се.

Влад въздъхна.

— Добре.

— Под „нещата“ имам предвид главно търговията.

— Мислех, че голямото „нещо“ е потушаването на въстания.

— Разбира се. Защото когато има въстание, търговията е затруднена. — Той се усмихна и поклатих глава. — Не, изобщо не се шегувам. Дали някое парче земя се управлява от барон Прахосник, или от граф Задръстеняк няма никакво значение за никого, освен може би за нашите двама хипотетични аристократи. Но ако дърветата от точно това парче земя не стигнат до корабостроителниците тук в Северен пристан, тогава един ден може да се окажем лишени точно от онази вар, която получаваме в Елди и която смесваме с нашата вар, за да направим хоросана, който крепи сградите ни да не се разпаднат.

— Напомня ми за онези двамата, дето не знаели каква е разликата между…

— Шшт. Изказвам се бомбастично, но съм права.

— Извинявай.

— И също така, между другото, ще се лишим от онзи чудесен камък Феникс от Грийнъри, за който мисля, че знаеш нещо. Това е един от най-простите примери. Искаш ли да чуеш как загубата на житната реколта от Северен пристан затваря всички каменовъглени мини в планините Кейнфтали? Не вярвам.

— Цялата работа — продължих — е в търговията. Ако не беше Империята, която я контролира, всеки щеше да си въвежда собствени правила и да ги променя както му хрумне, и да налага тарифи, които биха раздули цените отвъд допустимото, и всеки щеше да пострада. Ако искаш доказателство, погледни източняшката си родина, прецени как живеят там и си помисли защо.

— Продължителността на живота трябва да има нещо общо с това — каза той. — Както и склонността на Империята да завладява, когато не може да си измисли някакво по-добро занимание.